Миналият вторник с доктора избрахме дата за операцията. Шести февруари. Точно десет дни преди изчисления термин (16.02.14) спрямо първия ден от последната ми менструация (12.05.13).
Докторът каза, че е готов. Усмихна ми се и ми даде визитки с личните номера на него и жена му, която също е лекар. За всеки случай, ако се наложи секциото да се направи по спешност по-рано.
Осмото ми чувство ми подсказва, че ще родя тази неделя. А знае ли се, не се знае. Когато - тогава. Надявам се, че детето само ще си избере или поне плановете на лекарите ще съвпаднат с неговите. Да не объркаме звездите, луните и съдбите. :)
От втори януари съм в 45 дневен болничен по майчинство и както се казва - може да е всеки момент... Купила съм си всичко необходимо за болницата, но все още не съм го събрала в чанта. Имам нужда от още малко време, за да се подготвя психически.
И двата варианта за раждане - естествено и с операция, ми се виждат еднакво страшни. Въпросът беше кое е най-добре за мен и бебето.
Панагюрският ми доктор по ЗК и пловдивският ми доктор са единодушни.
Сега ми остава само да стискам палци и да чакам. Последното е доста досадно и тежко напоследък. Дните и нощите ми се виждат дълги като седмици. Спя много неспокойно. Натрупаните килограми са малко повече от 20 и всякакви действия и бездействия са ужасно некомфортни.
вторник, 21 януари 2014 г.
Близо до бебето. Родителство по лесния начин: в хармония с природата - Василена Доткова
Ревюто за книгата може да прочетете в другия ми блог.
на разходка
Преди няколко седмици отметнах последното от списъка за пазаруване. Количката.
Мислих го много. Избирах много. Говорих с приятелки, които използват други модели от същата марка. Преминах през няколко магазина и техните отдели за борба с клиента. Почти съм сигурна, че е част от обучението на персонала непосредствено преди постъпване на работа. София или Пловдив, голям или малък магазин, който е от верига или не... Няма някаква конкретна зависимост. Трябва много да искате да си купите нещото, за да изтърпите отношението + количеството глупости в час. А някои консултанти могат да развият сериозна скорост в последното...
Ако оставите настрана облъчването на продавачите, както и първосигналните желания, породени от добрия ви вкус да избирате най-скъпото от изложените модели, ще стигнете точно там, където и аз бях в края на 2013 година.
Разумните варианти не са кой знае колко на брой. А те трябваше да изпълняват едновременно следните критерии (изброяването не е по важност):
- помпащи се гуми, големи, 4 броя (направете 30 минутна разходка с приятелка, която вози бебето си в количка и ще се убедите, че докато за вас е най-обикновено шматкане из улиците, то за нея е офроуд приключение);
- седалката да може да се поставя в две положения (напред и назад);
- относително ниско тегло (да мога да повдигам и местя с лекота);
- маневреност (да мога да бутам/завивам с една ръка, а с другата да пия бира - примерно:)
Всичко останало - цветове, сенници, комарници, столче за кола, лампички и други али бали - екстри, които не са ми от значение за вземане на решение. Консултантките в магазина изпаднаха в шок и потрес, когато им заявих, че съм ОК и за синя количка, стига да е моделът, които искам. Добре, че го нямаше наличен, иначе щях да срина тотално из основи цветната им системата.
В крайна сметка, обадиха ми се по телефона, когато го доставиха. На другия ден отидох да го видя и се харесахме взаимно. По клипчета в youtube не можеш да си съставиш цялостно впечатление. А на живо беше любов от пръв поглед.
Сега остава само да сваля всичко от нея и да го пусна в пералнята, да изсъхне и да чака появяването на принцесата. Каляската е тук и не става на тиква след 12. Проверих. Няколко пъти. :)
Мислих го много. Избирах много. Говорих с приятелки, които използват други модели от същата марка. Преминах през няколко магазина и техните отдели за борба с клиента. Почти съм сигурна, че е част от обучението на персонала непосредствено преди постъпване на работа. София или Пловдив, голям или малък магазин, който е от верига или не... Няма някаква конкретна зависимост. Трябва много да искате да си купите нещото, за да изтърпите отношението + количеството глупости в час. А някои консултанти могат да развият сериозна скорост в последното...
Ако оставите настрана облъчването на продавачите, както и първосигналните желания, породени от добрия ви вкус да избирате най-скъпото от изложените модели, ще стигнете точно там, където и аз бях в края на 2013 година.
Разумните варианти не са кой знае колко на брой. А те трябваше да изпълняват едновременно следните критерии (изброяването не е по важност):
- помпащи се гуми, големи, 4 броя (направете 30 минутна разходка с приятелка, която вози бебето си в количка и ще се убедите, че докато за вас е най-обикновено шматкане из улиците, то за нея е офроуд приключение);
- седалката да може да се поставя в две положения (напред и назад);
- относително ниско тегло (да мога да повдигам и местя с лекота);
- маневреност (да мога да бутам/завивам с една ръка, а с другата да пия бира - примерно:)
Всичко останало - цветове, сенници, комарници, столче за кола, лампички и други али бали - екстри, които не са ми от значение за вземане на решение. Консултантките в магазина изпаднаха в шок и потрес, когато им заявих, че съм ОК и за синя количка, стига да е моделът, които искам. Добре, че го нямаше наличен, иначе щях да срина тотално из основи цветната им системата.
В крайна сметка, обадиха ми се по телефона, когато го доставиха. На другия ден отидох да го видя и се харесахме взаимно. По клипчета в youtube не можеш да си съставиш цялостно впечатление. А на живо беше любов от пръв поглед.
Сега остава само да сваля всичко от нея и да го пусна в пералнята, да изсъхне и да чака появяването на принцесата. Каляската е тук и не става на тиква след 12. Проверих. Няколко пъти. :)
40 седмици или за бременността от А до Я - доктор Панайотка Панайотова & доктор Мария Петрова
Ревюто за книгата може да прочетете в другия ми блог.
Криворазбраната цивилизация
Ходих на театър миналата седмица. Купих си билет почти в последния момент. Бяха останали 5-6 места, разпръснати из цялата зала. Явно популярността на актьорите беше победила високата цена на билета. Принципно панагюрци се мръщят цени над 8 лева за постановка. Виж, ако са за кръчма, е друго. Постановката не ми хареса и не ми достави особено удоволствие, но не за това искам да разкажа. Ако искате да прочетете едно крайно ревю, което не е чак толкова далеч от истината - вижте тук.
До мен, от лявата ми страна, седеше жена на средна възраст с дълга и лъскава черна коса. Гримирана, лакирана, модерна работа. Премести си косматото кожено палто от мястото ми, когато пристигнах. Настаних се и зачаках началото на представлението, а след малко жената взе, че кихна. Реших, че е учтиво и възпитано да кажа поне едно наздраве в този момент, което пък предизвика благодаря от нейна страна и кратко сконфузно мълчание. До мига, в който жената реши, че след тази размяна на любезности вече сме си достатъчно близки, за да ми зададе куп въпроси, а и да ми споделя без да питам. Такива социалности ми идват малко в повече. Честно! Лошото беше, че вече бях заклещена от всички страни, а постановката не почваше и не почваше. Какво дете очаквате? Момиче, нали? Моята снаха сега е бременна, но още е много рано и не знаем. Вече имаме едно момче на 4 години. Може ли да се отъркам във Вас, за да прихване? Много искам внучка.... И след това последното, жената започна да ме пипа по ръката без да изчака моето (не)съгласие за "отъркването"... WTF?! Блокирах тотално. Започнах да заеквам... Изпелтечих нещо от рода, че е по-важно да е живо и здраво детето, а не дали е момиче или момче. В този момент светлините в театъра драматично угаснаха и мъките ми бяха прекратени. Е, трябваше ми известно време, за да се оттърся от цялото това "общуване"...
Не знам кое е по откачено - да имам такава уникална дарба да променям пола на вече заченати бебета или че има хора, които вярват, че това е възможно.
На последната консултация при доктора, който ще води раждането на дъщеря ми, имахме интересен разговор относно процедурите преди и след операцията. Каза ми да консултирам всичко с него и ако имам притеснения да му се обаждам веднага по телефона, защото в болницата имало персонал, който е от преди цифровизацията, след цифровизацията и такъв дето е съвсем малко преди цифровизацията. Та така. За всеки случай... А на мен ми се струва, че дори и тези, дето са от новите пари ще останат по един или друг начин аналогово обременени. Винаги ще има една баба, която ще прилага своеобразните си шаманства - точно както ги е научила от нейната баба.
Как съм се смяла с Ирина и Ники, не е истина!:) Бабата в Добрич връзвала червен конец на лявата ръка на детето, а бабата в Златоград - на дясната. Или май беше обратното. Няма значение. Фактите са на лице. Както и измиването на очите на детето след като се прибере от разходка, защото еди коя си леличка го погледнала със сините си очи...
Все още не мога да заема конкретна твърда позиция по въпроса. Едновременно вярвам и не вярвам във вълшебства. Вярата ми е една такава детска - Питър Пан, Властелинът на пръстените, Игра на тронове... А невярата ми е една такава възрастна - отказвам да приема, че не контролирам съдбата си. Че дали ще бъде нещо ОК зависи от носенето на синьо манисто, а не от моите (без)действия.
До мен, от лявата ми страна, седеше жена на средна възраст с дълга и лъскава черна коса. Гримирана, лакирана, модерна работа. Премести си косматото кожено палто от мястото ми, когато пристигнах. Настаних се и зачаках началото на представлението, а след малко жената взе, че кихна. Реших, че е учтиво и възпитано да кажа поне едно наздраве в този момент, което пък предизвика благодаря от нейна страна и кратко сконфузно мълчание. До мига, в който жената реши, че след тази размяна на любезности вече сме си достатъчно близки, за да ми зададе куп въпроси, а и да ми споделя без да питам. Такива социалности ми идват малко в повече. Честно! Лошото беше, че вече бях заклещена от всички страни, а постановката не почваше и не почваше. Какво дете очаквате? Момиче, нали? Моята снаха сега е бременна, но още е много рано и не знаем. Вече имаме едно момче на 4 години. Може ли да се отъркам във Вас, за да прихване? Много искам внучка.... И след това последното, жената започна да ме пипа по ръката без да изчака моето (не)съгласие за "отъркването"... WTF?! Блокирах тотално. Започнах да заеквам... Изпелтечих нещо от рода, че е по-важно да е живо и здраво детето, а не дали е момиче или момче. В този момент светлините в театъра драматично угаснаха и мъките ми бяха прекратени. Е, трябваше ми известно време, за да се оттърся от цялото това "общуване"...
Не знам кое е по откачено - да имам такава уникална дарба да променям пола на вече заченати бебета или че има хора, които вярват, че това е възможно.
На последната консултация при доктора, който ще води раждането на дъщеря ми, имахме интересен разговор относно процедурите преди и след операцията. Каза ми да консултирам всичко с него и ако имам притеснения да му се обаждам веднага по телефона, защото в болницата имало персонал, който е от преди цифровизацията, след цифровизацията и такъв дето е съвсем малко преди цифровизацията. Та така. За всеки случай... А на мен ми се струва, че дори и тези, дето са от новите пари ще останат по един или друг начин аналогово обременени. Винаги ще има една баба, която ще прилага своеобразните си шаманства - точно както ги е научила от нейната баба.
Как съм се смяла с Ирина и Ники, не е истина!:) Бабата в Добрич връзвала червен конец на лявата ръка на детето, а бабата в Златоград - на дясната. Или май беше обратното. Няма значение. Фактите са на лице. Както и измиването на очите на детето след като се прибере от разходка, защото еди коя си леличка го погледнала със сините си очи...
Все още не мога да заема конкретна твърда позиция по въпроса. Едновременно вярвам и не вярвам във вълшебства. Вярата ми е една такава детска - Питър Пан, Властелинът на пръстените, Игра на тронове... А невярата ми е една такава възрастна - отказвам да приема, че не контролирам съдбата си. Че дали ще бъде нещо ОК зависи от носенето на синьо манисто, а не от моите (без)действия.
петък, 10 януари 2014 г.
барбарела
Все повече се доближавам до момента, в който бебето ми ще реши да се запознаем. Колкото по-малко време остава, толкова по-нетърпелива ставам. Дните ми се струват като седмици, а нощите... Нощите са тежки.
До скоро се радвах на ужасни киселини. Никога не съм имала такива и изгарящите пламъци в гърлото, хранопровода и стомаха просто ми разказаха играта. А и не се спи от тях. Просто няма как... Драконът Смог можеше да ми носи вода.
От скоро бебето се е смъкнало надолу и вече се е обърнало в подходящата поза. Един вид нисък старт за раждане. Ползите - дишам малко по-спокойно, а не в стил "Дарт Вейдър изкачва стълби", както и все по-редки случаи на киселини. По този повод, бабините суеверия казват, че детето ще се роди с много коса. Имало и някакви научни изследвания, които да ги подкрепят с конкретни аргументи, но като цяло ми се вижда голяма щуротия.
Килограмите в плюс вече са почти 20, а имам още доста време до финала. Бонусите са основно около корема. Не съм се разминала и с доволно количество тлъстинки по бедрата и дупето. Не е болка за умиране, а и трудно се фокусирам на нещо под пъпа, когато се гледам в огледалото гола. Толкова са ми хубави гърдите, че просто няма накъде. :)
Странни и нови усещания са опирането на корема в бедрата при сядане, а също и на допирът на гърди в корем... Обемите са достатъчно притеснителни, за да не мога да спя вечер. Пада голямо въртене на едната и другата страна. Единствените възможни пози от доста време насам. Много са ми писнали, равномерно съм изтръпнала от ляво и дясно, а самото "превъртане" става с доста пуфтене. Голям дискомфорт.
Откривам нови пози за изрязване на ноктите на краката и обуването на чорапи. Ще се изненадате колко още варианти на стойки и чупки има освен онези, които сте практикували преди ежедневно... Понякога е смешно, понякога е тъжно и жалко... В повечето случаи избирам просто да се намъкна в планинарските си обувки без да ги връзвам, отколкото примирено да очаквам някой да се смили над мен и да ми закопчае ботушите. Не, че вече ми стават, но си спомням, че ми стояха добре.:) А и от доста време не нося пръстени по ръцете. Всичките ми крайници са прилично подути и отекли, а някои от тях напоследък са сини. През последния месец започнах да си правя инжекциите в краката, защото ми стана трудно да захващам кожата на корема. Поопъна се доста с растежа на бебето. Сега бедрата ми са украсени с чудни синки и буци благодарение на моята калпавост. Първите две седмици си фраснах такива некадърни инжекции, че просто не е истина. Чак тези дни имам някое друго добро попадение без демидж.
Разходките ми са бавни и твърде лежерни, особено когато напече хубаво слънце... Големият кораб минава... :) Шофирам само на кратки разстояния в града и то толкова бавно, че още малко и колата ще тръне назад, вместо напред. Клатенето и друсането по павета/дупки е ужасно неприятно на корема и се опитвам да го избягвам максимално.
До скоро се радвах на ужасни киселини. Никога не съм имала такива и изгарящите пламъци в гърлото, хранопровода и стомаха просто ми разказаха играта. А и не се спи от тях. Просто няма как... Драконът Смог можеше да ми носи вода.
От скоро бебето се е смъкнало надолу и вече се е обърнало в подходящата поза. Един вид нисък старт за раждане. Ползите - дишам малко по-спокойно, а не в стил "Дарт Вейдър изкачва стълби", както и все по-редки случаи на киселини. По този повод, бабините суеверия казват, че детето ще се роди с много коса. Имало и някакви научни изследвания, които да ги подкрепят с конкретни аргументи, но като цяло ми се вижда голяма щуротия.
Килограмите в плюс вече са почти 20, а имам още доста време до финала. Бонусите са основно около корема. Не съм се разминала и с доволно количество тлъстинки по бедрата и дупето. Не е болка за умиране, а и трудно се фокусирам на нещо под пъпа, когато се гледам в огледалото гола. Толкова са ми хубави гърдите, че просто няма накъде. :)
Странни и нови усещания са опирането на корема в бедрата при сядане, а също и на допирът на гърди в корем... Обемите са достатъчно притеснителни, за да не мога да спя вечер. Пада голямо въртене на едната и другата страна. Единствените възможни пози от доста време насам. Много са ми писнали, равномерно съм изтръпнала от ляво и дясно, а самото "превъртане" става с доста пуфтене. Голям дискомфорт.
Откривам нови пози за изрязване на ноктите на краката и обуването на чорапи. Ще се изненадате колко още варианти на стойки и чупки има освен онези, които сте практикували преди ежедневно... Понякога е смешно, понякога е тъжно и жалко... В повечето случаи избирам просто да се намъкна в планинарските си обувки без да ги връзвам, отколкото примирено да очаквам някой да се смили над мен и да ми закопчае ботушите. Не, че вече ми стават, но си спомням, че ми стояха добре.:) А и от доста време не нося пръстени по ръцете. Всичките ми крайници са прилично подути и отекли, а някои от тях напоследък са сини. През последния месец започнах да си правя инжекциите в краката, защото ми стана трудно да захващам кожата на корема. Поопъна се доста с растежа на бебето. Сега бедрата ми са украсени с чудни синки и буци благодарение на моята калпавост. Първите две седмици си фраснах такива некадърни инжекции, че просто не е истина. Чак тези дни имам някое друго добро попадение без демидж.
Разходките ми са бавни и твърде лежерни, особено когато напече хубаво слънце... Големият кораб минава... :) Шофирам само на кратки разстояния в града и то толкова бавно, че още малко и колата ще тръне назад, вместо напред. Клатенето и друсането по павета/дупки е ужасно неприятно на корема и се опитвам да го избягвам максимално.
неща
Преди няколко дни в пловдивския мол станах неволен свидетел как две кифли избират дрехи за бебето на своя приятелка. И двете си нямат хал хабер - гледат цветове, картинки... Мятат се сериозни аргументи от рода на - Муцка, дай да вземем този комплект вместо онзи, че са три неща, а не две... Оказва се, че количеството им е определящ фактор при вземането на решение. А всъщност пропускат основни работи...
Няма какво да се лъжем. До преди няколко месеца бях същата кифла, ако не и значително по-зле. Тотално изгубена в детските магазини. И ако не бяха продавачките, които да ме облъчват със знанията и съветите си, то сигурно Ирина, Миглена, Таня, а и всички мои приятелки с деца, щяха да се сдобият с доста ужасни и непрактични подаръци.
Размерите на бебешките дрехи от съвсем скоро не са загадка. На моменти все пак се обърквам, защото се оказва, че всяка фирма си е сама за себе си и повече трябва да се гледа на око, отколкото да се има доверие на етикетите. Поради тази причина ми се струва, че пазаруването на дрехи за бебето онлайн е леко рисковано. Купих само няколко, колкото да не е без хич и спрях...
Колкото до кифлите с трите "неща"... До скоро нямах на идея какво е боди, долно боди, гащеризон... Кое за къде и за кога е... Не, не е rocket science и не трябва да задълбаваш много, ако не ти се налага. Все пак може би е добра идея всеки човек да мине през кратък основен курс колкото да не си дава парите за тъпотии, а наистина да зарадва близките си хора с хубав подарък. Иначе се кръстиш и разчиташ на милосърдието на продавачките. Стискаш тайно наум палци, че не работи на процент, а наистина ги е грижа за децата... В противен случай излизаш от магазина с ужасно скъп чисто нов балбукатор.
Няма какво да се лъжем. До преди няколко месеца бях същата кифла, ако не и значително по-зле. Тотално изгубена в детските магазини. И ако не бяха продавачките, които да ме облъчват със знанията и съветите си, то сигурно Ирина, Миглена, Таня, а и всички мои приятелки с деца, щяха да се сдобият с доста ужасни и непрактични подаръци.
Размерите на бебешките дрехи от съвсем скоро не са загадка. На моменти все пак се обърквам, защото се оказва, че всяка фирма си е сама за себе си и повече трябва да се гледа на око, отколкото да се има доверие на етикетите. Поради тази причина ми се струва, че пазаруването на дрехи за бебето онлайн е леко рисковано. Купих само няколко, колкото да не е без хич и спрях...
Колкото до кифлите с трите "неща"... До скоро нямах на идея какво е боди, долно боди, гащеризон... Кое за къде и за кога е... Не, не е rocket science и не трябва да задълбаваш много, ако не ти се налага. Все пак може би е добра идея всеки човек да мине през кратък основен курс колкото да не си дава парите за тъпотии, а наистина да зарадва близките си хора с хубав подарък. Иначе се кръстиш и разчиташ на милосърдието на продавачките. Стискаш тайно наум палци, че не работи на процент, а наистина ги е грижа за децата... В противен случай излизаш от магазина с ужасно скъп чисто нов балбукатор.
вторник, 7 януари 2014 г.
a touch too much
Изглеждам сякаш съм глътнала баскетболна топка, съдейки по последните ми снимки в профил. Лошата новина - предизвиквам желание да ми пипат корема у хора, без те да са кой знае какви NBA фенове.
Отстрани сигурно е cute, ама на мене не ми е. Изобщо. Тежи. А да не говорим как боли кръста, как се спи, как се седи... Ама не ми е за това думата.
Важно! Внимание!
Мили и добри хора!
Моля не пипайте корема на бременна жена, освен ако преди това изрично сте я попитали дали може и тя се е съгласила!
В противен случай може да я изненадате неприятно, а с опипването да й донесете доста негативни емоции и дискомфорт.
Цялата ситуация е просто абсурдна! Ни в клин, ни в ръкав един човек пипа корема на друг човек. Ако аз ви набарам за гърдите или за тестисите ей така, докато си седим и си говорим, ще ви стане ли приятно? И за да е още по-пълна картината, например да ги подържа 5 минутки - да усетя нещо си... Пффф...
Признавам си, в не чак толкова далечното минало аз също опипвах нерегламентирано бременни приятелки. Общо са само 2-3 такива регистрирани случая и да кажем, че сме си достатъчно близки с момичетата, за да го направя... Но не! Няма оправдание. Сега го разбирам чувството перфектно.
Бремеността е нещо много лично и много специално. Усещането за живот в мен е уникална привилегия и изборът е мой дали искам да я споделя с вас или не.
Отстрани сигурно е cute, ама на мене не ми е. Изобщо. Тежи. А да не говорим как боли кръста, как се спи, как се седи... Ама не ми е за това думата.
Важно! Внимание!
Мили и добри хора!
Моля не пипайте корема на бременна жена, освен ако преди това изрично сте я попитали дали може и тя се е съгласила!
В противен случай може да я изненадате неприятно, а с опипването да й донесете доста негативни емоции и дискомфорт.
Цялата ситуация е просто абсурдна! Ни в клин, ни в ръкав един човек пипа корема на друг човек. Ако аз ви набарам за гърдите или за тестисите ей така, докато си седим и си говорим, ще ви стане ли приятно? И за да е още по-пълна картината, например да ги подържа 5 минутки - да усетя нещо си... Пффф...
Признавам си, в не чак толкова далечното минало аз също опипвах нерегламентирано бременни приятелки. Общо са само 2-3 такива регистрирани случая и да кажем, че сме си достатъчно близки с момичетата, за да го направя... Но не! Няма оправдание. Сега го разбирам чувството перфектно.
Бремеността е нещо много лично и много специално. Усещането за живот в мен е уникална привилегия и изборът е мой дали искам да я споделя с вас или не.
Абонамент за:
Публикации (Atom)