понеделник, 14 април 2014 г.

Без паника!

Днес Ева се обърна от корем по гръб сама. Според майка ми тя може да го прави от доста време, но да кажем, че официално е днес. За по сигурно я слижих по корем отново и след малко Ева се завъртя пак. Красиво! ;)
Преди обяд ма'ахме гащи с приятелки и техните бебета из парка и главната, малко следобеден сън и после биричка с колежките от фирмата... Ева е навсякъде с мен, гушната в раницата - поне докато още мога да я нося. Според кантарът вкъщи вече е 4200, но не ми се вярва много. 
А уикендът беше хубав и лежерен - разходка в Карлово и Калофер с преспиване в комплекс Яев. Твърде много му е рекламата на това място. Стаите са ужасни - зле отоплени, всичко се чува от съседните стаи, както и чалгата от ресторанта... Всичко останало е ок, прилично - храната, градината... Нямам впечатления от спа центъра, не ходих, а си бях взела банските. Предпочетох да наваксвам с приятелите - да си поговорим и да се видим, защото все по-рядко намираме време един за друг.
После минахме за 2 часа през Пловдив и още два през Пазарджик преди да се приберем.
Това е второ по-дълго пътуване с преспиване на Ева. Първото беше в Смолян и мина доста добре. Сега бях понесла значително по-малко багаж за детето. А виждам, че и още може да се редуцира.;)
Без паника! Детето с мен, гушкане, кърмене, смяна на памперс... Не е страшно изобщо.;) Дали сме вкъщи или на друго място - детето има същите нужди и грижи. Няма какво да се закотвяме в двустайната кутийка. Повечето ни приятели и роднини ни мислят за луди да се веем с двумесечно бебе, а аз бих казала - нормални... Да сме здрави, пък каквото дойде!... ;)

петък, 11 април 2014 г.

Прегледи - два за два дни;)

Вчера заведох Ева на контролен преглед. Премериха я - 4 килограма, 54 сантиметра. Добро емоционално и физическо състояние. Вкъщи като я меря е с три сантиметра повече, но да не го тъним... Отново се дрънкахме с докторката за наддаването. Този път за разнообразие не ми препоръча да й давам адаптирано мляко или пък да се изцеждам, за да знам количеството. Информацията за милилитрите ще ми донесе точно нула спокойствие. По-вероятно е да ме притесни, че яде еди колко си, а не качва. Та най-накрая педиатърката се сети да ни каже да я заведем при специалист гастроентеролог да я види за повръщането. Все още проучвам къде е най-добре да отидем. Надявам се в Пазарджик да открия нашия човек.;)
А днес сутринта успях да си сецна кръста, докато се навеждах да отворя вратата на пералнята. Смях!... Дали да не пусна телевизора и да изчакам, докато тръгнат рекламите за космодиск и да го поръчам? Кой знае, може и промоция да има и да ми пратят и наколенки!
Очаквах, че ще ми се случи един ден, но не и да съм на 31. Ходих до личната пак и предписа да мажа с волтарен три пъти на ден... Тъжна картинка съм.;) Сега клякам, вместо да се навеждам - поне има добра страна, малко фитнес и упражнения за дупето.;)
По случая се обадих на П. Извиних му се за всичките години, през които му се подигравах на ретро и го питах да му подаря ли космодиск. А той ми каза - Карма. Кармасутра. ;)

/KarmaSutra : when fate fucks you in all sorts of creative ways/

А болките в кръста си ги имам от месеци - от самото начало на кърменето. Просто няма удобна поза. Сигурно за това се намират щураци да купуват сепциално столове за кърмене за по над 500 лева. Навремето прецених, че не си заслужава инвестицията, но започвам да преосмислям...

сряда, 9 април 2014 г.

Социално

Опитвам да социализирам в местното бг-мама общество и от време на време ми се получава. По-често не. В интернет ми е по-лесно с филтрирането и игнорирането... Хващам безжичната мрежа от вкъщи в парка и он/офф в комуникацията опира само до моето желание.
Откривам, че ми е по-приятно с майки на по-големи деца, напр. около годинка и нагоре. Бебешки кафета с майки, родили преди два месеца като мен, ме товарят изключително много. Толкова, че дни по-късно да ми е още тегаво. Уж трябва да ми е добре с тях, защото преминаваме през еднакви трудности и радости по едно и също време, но... Само влизам във филма. А и ми идва твърде много, ако някой говори на ние - ние ядем, ние спим, ние серем... Еми, осирате се, вЕрно!;)
Не е като да не се вълнувам от физиологичните нужди на Ева - дали всичко е наред, но само за това да говоря не е ОК. Обмяната на опит - вкъщи как е, у вас как е - може да бъде доста стресираща и не чак толкова полезна. Зачудваш се нормално ли е твоето бебе и защо другата майка не възприема детето си като отделен от нея човек, а говори в стил Ам гъл... А мацките на масата, които са без деца и на години разстояние от обебването, просто се чувстват тъпо, докато пред носа им се замеряме словесно с памперси, цици, кърма, колики...  Няма кой да ги пита как са и да се поинтересува от живота им. Седят в безучастно наблюдение като фикуси, но с чаша бяло фрапе отпред.
При старите кучета е по-друго. Километражът на количките им сигурно вече е четири цифрено число. Минали са през какво ли не и са оцелели, ставайки по-силни и самоуверени. Те са също доста по-умерени като характери и говорещи на по-разнообразни теми. А определено имам нужда от това. 24/7 в матрицата на храна-сън-смяна на памперс-къпане води до изглаждане на мозъчните клетки. Не мисля много за друго, едно такова слънчево и безгрижно е... Но все по-често се чудя за правописа на дадена дума или пък усещам обедняване на речника при разговор.;) Общуването с Ева на този етап е малко едностранно - всеки си знае неговото.;) В повечето случаи реве или е в състояние на тихо внимание. Издава звуци почти само когато е в леглото и е пусната музикалната въртележка. Маха с ръце, рита с крачета и ги нарежда тея мърдащи изроди. Ама кара ли им се или им говори е трудно да се каже.
Вчера докато бяхме на стадиона Таня й подари герданче от кехлибар и форма за отпечатъци. Герданчето й е голямо, но й е на вратлето. Нали е яката работа.;) Ще видим колко е за красота и колко ще помага за зъби и колики.
Та така... Стенният часовник онзи ден забави ход, а малко след това спря. Свърши му батерията. Ей такива ежедневни битовизми всъщност включват алармата и напомнят, че животът ми е твърде кратък, за да си изкарвам времето с кофти хора и кофти алкохол. Продължавам да правя каквото искам и харесвам, а и ме зарежда с положителна енергия... Пийс!;)

понеделник, 7 април 2014 г.

смяна на сезоните

От онзи ден колата е с летните гуми, а зимните са прибрани в гаража. Реших да направя същото и с дрехите в гардероба - пролетно е едно такова навън... Време си е!
Лошата новина - все още карам с брменните дънки и панталони. Няма изгледи това да се промени скоро. Реално наличното ми облекло е на абсолютния минимум. Селекцията направих по няколко критерия - да е хубаво, да ми е удобно, да ми става и да мога да кърмя лесно с него. Познайте колко малко неща оцеляха, отговаряйки на всички условия...
Картинката е тъжна, но тук идва добрата новина. Не ми остава чак кой знае колко свободно време за суета. Рядко минавам покрай огледала, за да се оценявам и самосъжалявам.
А докато кърмя, не бих рискувала с никакви диети. Разчитам на това, че разходките ще ме държат във форма. Най-вече тези с раницата.
Има майки в парка, които са родили няколко седмици преди мен, а не им личи изобщо. По-слаби са от преди бременността. Завиждам им много и се чудя как им се получава.
Поръчах си разни парцалки за кърмене от интернет, но няма да се промени нещо значително. Ще си карам доста време май в този гръндж период с прическа в стил Уейзис.;) Мда, кога ще се постригвам е болна тема...
Приятелите ми казват, че изглеждам добре.;) Но май се дивят повече на спокойствието ми. Едно такова уравновесено и балансирано родителство. Безсънието и недоспиването не личат толкова. Вече съм им свикнала. А и от мен си зависи с колко много или малко драма ще приемам събитията. С усмивка и повече чувство за хумор се живее по-леко. Просто махаш с ръка и продължаваш. Всичко е преходно в крайна сметка и не след дълго никой няма да помни.

неделя, 6 април 2014 г.

Eva - Two Months;)

Цялата Вселена се събира в прегръдката ми...