Неочаквани комбинации

Новите храни от вчера са лук и сини сливи. Ева ги прие добре и гриза с удоволствие. Направи малко физиономии на праз лука, но продължи да го дъвче. Все така не обръща внимание на морковите. Харесва домати, краставици не чак толкова.
Доста здаво държи храната, концентрирано. Всичко, което изпусне под масичката и загуби от поглед, спира да съществува за нея.
Правя много снимки и се забавляваме заедно. Е, повече тя. За мен има много чистене - на стола и на мушамата под него, която използвам.
Седенето още не й се получава, а когато правим гимастика и упражнения направо се изправя да ходи. Не ми се мисли как ще вилнее из апартамента, когато усвои това умение.;)
Яде повече мляко през последните няколко дни, спи по около 5 часа общо през деня. Става към 7-8 сутрин, а ляга в 21-22 часа. На мен ми се събира адски малко сън и повече от три, четири часа на куп няма. Буди се през нощта все още за храна. Много, много рядко пропуска. Случвало се е два пъти до сега. През деня пия кафета, за да се поддържам в съзнание, сутрешното е двойно. А когато Ева заспи, вече съм вкарала такава конска доза, че е просто абсурдно да дремна и аз. Затова чета книги, чатя или се шлая из интернет.
Паркът е в окопи от няколко дни. Трактори, бетоновози... Изкъртиха повечето пейки, а вчера цял ден рязаха асфалта с някаква противна машина. Спряха чак в пет часа следобед - ракиеното време дойде и работниците с червени потници се смотаха. Ужасно е и напеаво не му се излиза. Къде ще се разхождаме с Ева, не знам...

Зеленчуци, който не яде...

Вчера Ева яде сама круши, а онзи ден - пъпеш. И двете й харесаха. Справя се все по-добре с хващането на парчетата и поднасянето им към устата. Лидия ми извади акъла, когато писна, че се е задавила, а всъщност нямаше нищо. Когато успее да налапа по-голямо парче или го изплюва или го гълта. Днес следобяд ще пробвам да й дам пак моркови и картофи, които Лидия не пропусна да ми обясни как да ги намачкам с вилица... Бързо й казах чао и се прибрахме. Просто вече не си представям друг начин за хранене, освен този. Въоръжих се с две престилки, с които да огранича щетите и така... Имам адски неприятни спомени от моето детство, свързани с храната, на които виждам отражението във всеки един мой ден. Не си представям да казвам браво, когато детето ми се нахрани. Това е просто храна - за засищане и за удоволствие. Надявам се, че за Ева ще стане предимно първото. Не искам да си мисли, че за да спечели усмивката ми трябва да се натъпче здраво с манджа. Не искам да си мисли, че храната е награда. Направи номер, ще ти дам бисквитка. Това е пълна тъпотия и не знам кога ще излезне от употреба. Крайно време е. Навсякъде виждам около мен захранване, водено от баба. Децата ги тъпчат, всичко в чинията трябва да го няма, независимо колко си сит или гладен. Харесва ли ти или не.

Всеки ще ти изнесе лекция за здравословното хранене на децата и други али бали, но какво от това.

Замислих се сериозно каква храна слагам на масата и че искам Ева да яде от нея, а не да готвя отделно. Някак лицемерно е да я деля. За един да може, за друг да не може. Да й обяснявам, че е вредно, а да го бода с вилицата и да примлясвам пред нея. Искам да бъда неин пример нагледно, а не само на думи.

Бръм!

Поредната консултация. "Люлката" на доктор Василска показа 7175 грама, които бяха записани офицално в картона на Ева като 7100 - с 500 повече от миналия месец по това време. Сантиметрите са плюс два - цели 67. Сложи й хепатитната ваксина, даде ми направления за изледвания на кръв, урина и отделителната система. Още се причудвам дали да ги направя в Смолян или тук.
Ева е все по-активна в движенията. Почти се е изправила на четири лапи в пълзенето.;) Няма особен прогрес в говоренето.
Днес си похапна с голямо удоволствие круша. Успя да отхапе едно по-голямо парче, но не се задави. Просто го изплю и продължи да смуче и дъвче. Дали защото й давах Lefax за коликите, който беше подсладен с вкус на круша или защото крушите са еко-меко-био, не знам. Една колежка ми ги даде, беше ги набрала от двора й в село Баня.
В последните седмици Ева спи в нейното легло, макар и за няколко часа. Като че ли й харесва най-много да е настрани и по корем.
Сядането все още е трудна работа, но прави упражнения всеки ден.

Eva - Six months!;)

Моята малка принцеса днес има рожден ден.;) Вместо торта си хапна банан, праскова, картоф, морков и краставица. Прави страшни физиономии. Все едно е кисело... Но съм обнадеждена, че ЗВБ ще се получи. Голямо е мазало, но си заслужава. Забавно е много. 

Докторката ни върна от ваксина, разбрахме се за понеделник.

От днес не преварявам вода, а от утре почва мляко 6м+.

Все още не говори, само мучи. Никакви срички, звуците са нещо с гхххх и гггг.

Е, сигурно ще предпочете спортното училище пред езикова гимназия, но каквото - такова.;) Да е жива и здрава само.

Движи се много. Обикновено налазва колелата на офис стола в хола. По този повод, днес той замина към гаража, а утре ще го последва и бюрото. 

Нащраках защити по контактите, надявам се да няма инциденти.

Банани с пижами

Днес Ева за първи път опита банан. Гони го няколко минути из таблата на столчето, повъртя го в ръцете - много хлъзгав и най- накрая го набута в устата. Не се изкефи особено на вкуса. Направи физиономия... ;) Доста парчета отидоха по земята, а след известно време загуби интерес. Предложих и диния, но въобще и не я погледна. Определено ще е голямо мацане и ще трябва бързо да намеря подходяща подложка за под столчето. Колкото повече време минава, толкова по-убедена съм, че това е най-подходящото захранване за нея и мен, а именно - водено от бебето.

Все по-добре пие от чаша сама и много малко разлива. Смятам да спирам да преварявам водата и да сипвам трапезна или филтрирана.

От три дни може да се изправя в седнало положение сама като се издърпва за пръстите на ръцете ми.

Двата предни зъба долу са пробили и се усещат с пръст - направо режат.

Движи се из хола и общо взето няма голяма полза от килима, който взех от Смолян. Излиза извън него редовно, гонейки някоя играчка. А й е любимо да яде колелата на офис стола до бюрото. Ще го смотавам на някъде. И без това не остава време да го ползвам.

Тресе ме яко следродилна депресия. Даже избива и на агресия. Все едно не съм тук. Изключвам. Реших да започна да пиша колкото се може по-често, за да си върна съзнанието е настоящето и реалността.