четвъртък, 27 март 2014 г.

in & out

Може да се разбере колко тежко съм изкарала нощта по броя бели кърпчки, който има около мен на сутринта. Днес е само една. Вчера бяха цяло ято, накацали навякъде - по леглото, по земята... Имам чувството, че ще минат години и ще продължавам да ги изравям от завивки и чаршафи. Все едно се възпроизвеждат, някакво тайно умножение всеки път щом се допрат една до друга, попаднали извън кутията от сто или двеста броя.
Та тази двупластова радост за еднократна употреба спасява положението. Обикновените лигавници предпазват само частично, щетите далеч надхвърлят зоната, която покриват. Затова не ги и използам. А и принципно не ги харесвам. Трябва да е много краен случай или да е под формата на фешън шалче. Асоциацията ми за лигавницете ми е класическата носна кърпа от плат, в която си носиш сополите в джоба на панталона. Е, тук с лигавника мзерията е по-очевидна и гнусна.
Ева има ГЕР и връща всичко в момента, в който я оставя легнала хоризонално по гръб. Говоря за фонтани, които излизат и през носа, не просто някакви плюнки при оригване. Почти всяко по-сериозно напъване, плач или подрусване предизвикват връщане на мляко. Започва да се дави, не си поема въздух, после рев... Случвало се е да я преобличам и пет пъти едно след друго, защото всичко е мокро. Не знам как изобщо порастна и качи килограми през първия месец - всичко, което поемаше, изхвърлящше навън минути по-късно. Понякога и след два часа. Колко време е минало след хранене не е фактор дали ще върне. На всяка смяна на памперса съм в ужас и въпросът не е дали, а колко ще повърне.
Четох много в интернет. Не знам как са си гледали децата преди 30 години, честно! Не си представям да живея без филм и в информационно затъмнение. Та, намерих много съвети и подкрепа онлайн. Сега съм стиснала палци просто да го израсте по-скоро. Препоръките на пловдивската педиатърка от втория преглед (30 дни след изписване) са в дейтвие. Следвам идеята за позиционна терапия - матракът на леглото й е изправен под ъгъл 30-45 градуса, а също и този в количката. Не, че Ева спи изобщо в леглото си. По цяла нощ е при мен, върху гърдите ми. Ако я оставя, се събужда, плаче и пак повръща. Или пък се стресне насън и... Изпрах възглавницата й около 20 пъти, докато осъзная, че тая със спането в нейното легло няма да я бъде. Виж, пък моето... Друго си е да имаш повръщано върху амнайсе хиляди нишки на квадратен сантиметър чист памук. Мда. Нощници, тениски... Защо да се ограничаваме?
Повивалникът също е повдигнат, а понякога слагам сгъната кърпа за възглавница. Успехът е частичен. Пловдивската докторка ми каза също да заменя две или три кърмения с адаптирано антирефлуксно мляко и да отидем на контролен преглед след десет дни. И двете не ги направих. Изцедих се два пъти с помпата, за да добия представа колко горе долу яде Ева, а и да се успокоя, че кърма имам. Използвах и всички запаси, замразени в камерата на хладилника. След това спрях да й давам кърма от шише, за да не спре да суче. Лесно е да се отбие толкова малко бебе...
Открих зависимости между храната, която ям и повръщането. Масло, сирене, кашкавал, мляко - ситуацията бързо става трагична. Говоря за истински продукти, а не някакви растителни... Бебето ми е жив QA какво е добро на пазара. С евтино кисело мляко няма проблеми.
Към млечните ме насочи другата пловдивска педиатърка - на прегледа десет дни след изписване. Породи се съмнение, че преяжда, защото беше наддала 300 грама. Попита ме колко и колко често повръща. Дали е по-голямо от длан. Преди известно време (когато пробвах и храненето от шише) напълних една чаша с 10, а после с 20 милилитра сок. Разлях, за да видя колко големи петна правят и да имам представа колко храна отива по дяволите. Средно около 100 ml на денонощие са зян...
Държа Ева на ръце непрекъснато. След хранене през деня стои изправена, а вечер спи по корем  върху мен. Дали ще оригне или не е без значение за повръщането, но поне я облекчава до някъде. Целта ми е да задържа максимално поетото количество.
Притеснението ми, че не се храни добре, не е голямо, защото сменям по 10-12 добре напълнени памперса на денонощие. Няма как да засичам колко милилитра изсуква, ако не я тегля след всяко кърмене или пък давам от шише. Но тогава ще забия съвсем. Ще лудна по числата без да има смисъл и значение. Реших, че ако на изхода на системата всичко е ОК, няма какво да се притеснявам. Ева пълни памперси като за световно.;)
С наддаването ситуацията не е много добре. След първия месец е 3500 грама, 53.5 сантиметра. Това близо до  долната граница... И вместо да получа съвети за увеличаване на кърмата или просто да попита как кърмя - дали проблемът не е другаде, панагюрската ми лекарка каза да купувам адаптирано мляко. Изобщо не  се впечатли от диагнозата с рефлукса и пренебрегна моите обяснения колко често и много повръща.
Без помощ от интернет и приятелките ми, които са минали през много месеци успешно кърмене - до сега да съм се обезкуражила и отказала хиляди пъти. Тегаво е много, но има и прекрасни моменти на близост и удоволствие, които получавам и давам чрез кърменето. Една връзка, топлота и обич до болка, която съм изпитвала само веднъж преди.

вторник, 25 март 2014 г.

a moment to remember

Днес направихме една страхотна двучасова смолянска разходка. Накрая ни поваля и малко дъжд - за здраве... Нали Ева има имен ден днес.;) Запалихме свещи в църквата и се помолихме...
Купихме й книжка за подарък - Пипи Дългото Чорапче.;) Направили са тираж с онези твърди и жълти корици, които помня от моето детство.
Баба ми й дари една паричка за спомен. Не спира да ме изненадва.

четвъртък, 20 март 2014 г.

Първа

Днес е първа пролет... И за първи път тази година видях щъркели... Ева за първи път е в Смолян... За първи път пиша в блога - от толкова много време насам. Все отлагам, чакам някой спокоен момент на компютъра, а той не идва вече втори месец.;) Реших, че ще действам през телефона и таблета, които не ми излизат от ръцете, докато съм с бебето. Чета. Много чета. Практически денонощно, имам около 4 часа сън, през другото време съм на линия. Форуми, блогове, сайтове... Тонове информация! Най-вече за кърменето, което се оказа, че е не само наука, но и изкуство. Трудно е доста, но не се отказвам - упорита съм, стискам зъби и гледам напред.;) Но за това ще пиша повече в следващ пост.
А като говорим за първи неща - за първи път ми дойде цикълът днес... Бях забравила какво е и малко ме изненада. 
А всички тия първи неща по принцип - за което и да е, според мен са доста ндценявани. Всеки един момент е уникален. Първи. Единствен. И никога няма да се повтори или върне назад. Та се наслждавам на настоящите мигове и радости - без да гледам много напред или назад, а само по малко, колкото да загубя посоката на приключението.;)

четвъртък, 6 март 2014 г.