неделя, 20 октомври 2013 г.

medication

Започвам поредната кутия инжекции Клексан.
Имам си drug dealer on speed dial в София. Обаждам се, купуват ми ги и отивам да си ги взема или ми ги изпращат. Интересно е, че варират между 8 и 5 лева в зависимост от географските ширини/дължини. Тенденцията е, че колкото е по-голямо селото, толкова са по-скъпи инжекциите. В Панагюрище една струва 8.12, в Пазарджик - 7.89, а в София - 5.05 лева...
От около седмица си слагам инжекциите сутрин, вместо вечер и май така се чувствам по-добре. Принципно няма значение кога. Важно е само да е по едно и също време всеки ден. Странични ефекти не съм забелязала, освен малко кръв в сополите всяка сутрин, когато си духам носа. :)
Малко е junkie & trainspotting цялата работа... И съм станала изключително добра.:) Рядко успявам да си направя синини, но все пак имам няколко и за мое най-голямо съжаление им отнема седмици преди да изчезнат напълно. Таргет зоната е с радиус 5 сантиметра около пъпа. Евентуално може и в бедрата или ръцете, но при последния вариант инжекцията трябва да се поставя от друг, което определено не ми е оферта. От над 60 инжекции до тук, само един единствен път ми я е поставял друг човек - преди няколко седмици акушерката на пловдивския ми доктор ми показа как мога да си я правя на ръката, ако реша, че искам да сменя мястото. Предпочитам да се придържам към предписанието в листовката, а именно - корема. Обяснявам си го с факта, че е богато кръвоснабден и лекарството се усвоява по-добре и по-бързо от организма.
В началото ме смущававаха доста неща, вкарвах се във филми, тревожех се. Съхранявам ли правилно лекарството? Правилно ли си го поставям? Има въздух в предварително напълнената спринцовка - дали да го изкарам?... Изобщо, щуротии на кутии. Като се фокусираш в детайлите и губиш цялата картина. :) Най-трудното беше да преодолея страха си. Някъде малко след първата седмица започнах да си забивам иглата без изобщо да се замисля.
Помогнаха лекарите ми, както и интернет... Не просто клипчетата или форумите. Просто изведъж осъзнах колко много хора има, които са в същата ситуация. Гадостите не се случват на учинайката на познат на мой приятел, ами на мен. Да, на мен. И хич не съм уникална снежинка. Тромбофилията е доста често срещана. Повечето жени разбират, че я имат по най-лошия възможен начин - губят бебетата си между петия и деветия месец. Не, че някой печата гаранции, че нищо няма да се случи и при прилагането на лечение - клексан + аспирин протект, но да кажем, че шансовете са значително по-високи финалът на филма да е с happy end. Ето две статии, които хвърлят светлина по темата.
Статия 1
Статия 2

П.П. Все още не съм открила къде да изхвърлям използваните спринцовки. Събирам ги в една кутия и пак са се натрупали доста. Струва ми се адски нередно да ги пусна в общия контейнер за боклук. Дразня се, че това е поредният неуреден въпрос, гравитиращ около мизерията на българското здравеопазване.
В крайна сметка, разбрала съм се с лекаря ми и му ги оставям при всяко посещение, защото има сключен договор с фирма, която събира и изхвърля такива специални отпадъци.

понеделник, 7 октомври 2013 г.

Sure? Check! - part 1

Прекарала съм около 10 години от съзнателния си живот в страх, че ще забременеея. После още 4 години - пак в страх, че това никога няма да ми се случи. Смешно, страшно или тъжно - няма значение. Аланис би казала по темата a little too ironic, а аз...
Когато си на двадесет, още не знаеш лале ли си, зюмбюл ли си. А пък и много не личи. Поне на акъл. Бебета и бременност изобщо не са в схемата.
Един скъсан презерватив, малко спек, повече паника, Постинор. Следват няколко дни и да кажем, че към края на втория вече съм безапелационен шампион в триетлон, включващ следните дисциплини - непробуден 12 часов сън, адски болки и драма. Много драма. После ми идва цикълът. Пускайте финалните надписи...
Гледам облекчено червените капки кръв в тоалетната, коремът ме скъсва, ама ми е едно такова.... Хубаво! Залива ме облекчение. Няма никакво значение, че следващите 5 дни ще съм в "бабешките" гащи, с дамски превръзки и всички съпътстващи глезотии - главоболие, подут корем, пъпки по цялото лице...
Кой да знае, че няколко години по-късно, същите тия червени капки всеки месец ще ме вкарват в едни други размисли и страсти. Аланис, Аланис, Аланис! Да ти еб@ майката, Аланис!...
Упражнението с постинора съм го играла няколко пъти. В някои случаи - като за Оскар и пред публика. Real Drama Queen. Нищо, че по душа, местожителство и призвание съм принцеса. С кайма и кашкавал.
Та предпазните мерки са взети, нали - преди, след и по време на. Обаче! Закъснява ми нещо като седмица и е важно филми да се правят. Разбира се, трябва някой да ми държи ръката в този труден и трагичен момент. Ирина, 2-ри блок, студентски град... Drum solo, резултатът е... една черта! Всички въздъхват облекчено, а аз изтривам от главата си всякакви мисли за клиники и аборти. Поне до следващия път.
Не знам. Струваше ми се, че само да мигнеш с очи и... хоп! Миг невнимание, цял живот инженер или по-лошо. Бременна. Все едно по-въздуха се предаваше тази "болест" и ако не си затвориш вечер добре прозореца, може да те полази.
Едно такова светло бъдеще пред мен. Пред него. Какви бебета?! Оказа се после, че наистина е светло, макар и не съвсем бъдеще, но фокусът е другаде. Важното е, че в най-безотговорните си моменти съм била малко или много отговорна. И подкрепяна. От близки и специални за мен хора. Къде си помогнах сама, къде ми помогна съдбата, не знам. Сигурно и не трябва.
Общо взето за десетина години причините или оправданията защо не искам да имам деца точно сега, в тая съща минута, варираха според настроението и обстоятелствата. Правих си годишните профилактични прегледи, колкото да ме посъветват за подходящи за мен контрацептивни хапчета, от които да не се окосмявам на необичайни места като например по ташаците...
Малко старомодно, ама си представях първо бяла рокля. После памперси. В такава последователност. Не исках детето ми да си мисли, че е причината за моя брак. Като малка си броях колко месеца има между рождения ми ден и сватбата на нашите. Някак ми беше хрумнало, че е възможно да са се оженили, защото съм била на път. Ми, демокрация и детски му работи, какво да го правиш? Такива бяха деведесетте - в духа на любовните романи...
Та трудно мога да се сетя за по-тъпа причина за сватба и съответната ситуация с бременната булка. Окей, една беля, ама защо и друга? Спомням си, че ми задаваха преди сватбата директно такива "неудобни" въпроси. Бях един или да го кажем направо - цели три kg отгоре в сравнение с традиционната ми аеродинамична форма и будех подозрения. А и кой нормален се жени на 24 години? Мда, трябва да си млад, щур и да е по любов.
После чаках. Чаках да е сряда, да е високосна година, да вали, да имаме собствено жилище, а не да сме на квартира, да имаме някакви пари на страна, а не всичко да заминава месец за месец, да поживея малко безгрижно и просто така, без котви - накъдето ми видят очите и без конкретно пристанище... Чаках да стана готова или поне да се почувствам такава. Нищо, че не съм. Чаках го тоя момент, когато ще реша, че искам да имам деца. Винаги съм приемала за даденост, че ще мога да имам и е въпрос само на желание. Е, не беше точно така, но... Аланис,Аланис, Аланис! И триста слона са ти малко, да знаеш!...
В един прекрасен августовски ден през 2009 ме озари идеята. Това е. Не беше изпълнено нито едно от необходимите & достатъчни условия, в които намирах оправдание защо не искам деца сега. Но вече бях наясно, че това са само оправдания и мога да чакам и отлагам до безкрай. А исках ли? Не. Вече не.