вторник, 30 юни 2015 г.

Има време за всичко и всяко нещо с времето си - part 2

Hello, you are 13 weaks pregnant, within the 2nd trimester. Again.

Надявам се, че бебето е добре. Нямам търпение да го "видя" утре на прегледа. Имам предчувствие за момче или по-скоро ми се иска да е. Когато питам Ева какво предпочита - казва сестриче.;)
Изморявам се бързо, спи ми се доста. Не разбирам и не усещам как ми минават дните. Дано скоро се върна във форма.
Не съм качила килограми, но си имах несвалени още от предната бременност.
Пия доста лекарства, слагам си инжекциите и стискам палци всичко да е наред.

събота, 7 февруари 2015 г.

неделя, 1 февруари 2015 г.

Ръководство на д-р Спок: Най-важното за бременността - Марджъри Грийнфийл

Ревюто за книгата може да прочетете в другия ми блог.

петък, 17 октомври 2014 г.

Тези дни

Заведох Ева на консултация на 8-ми, а не на традиционното 11-ти. Вкарах се във филм, че може би подценявам настинката й и реших по-рано да отидем при педиатърката. Ако нещо, нали... За щастие мое, тя прие хремата й с пълен непукизъм, обяви , че е такъв сезона и ще мине. Чудно, зарадвах се, че не е по драмата и веднага да предписва лекарства. Килограмите измери 8450, които записа като 8300. Сантиметрите са 70, въпреки че по дрехите си мисля, че са повече. Гръдната обиколка е 45 см, главата не премери. Самоубеждаваха се с медицинската сестра, че виждат белег от бцж ваксината, не пожелаха да направят проба. В крайна сметка, май ще оставя нещата така и няма да я мъча.
Миналата седмица за първи път опита кисело мляко, а днес - попара. Пробвах пак да й давам и овесена каша. Тегаво ще бъде много с лъжицата докато й растат зъбите. Използва я много за чесалка, отколкто по предназначение. Днес изобщо не ми отрази спаначено-оризовите кюфтета. А онзи ден изхвърлих авокадото и броколите. Първото не го хареса особено, а броколите не ги дадох. Опитах ги след варенето на пара - ми... Няма толкова гадно нещо! Направо от тенджерата го метнах. Утре ще й напарвя пак. Една приятелка ме вкара в размисли, че ако така дисквалифицирам храните, няма да останат много за даване.
Общо взето забелязвам, че не яде всеки път нещо, което по принцип й допада. Като някакъв детектор е. Ако доматите са гадни, просто не ги докосва, а ако са хубави - не може да се спре.
В движенията новото от тази и миналата седмица е, че кляка без да се държи за опора. Изправя се и стои права без опора. Прави го сравнитено рядко, но е напредък. Не се спира просто.
Играта на тронове също има успех. Поне с акането. Почти всеки ден успявам да я хвана. Върху пиш ще тренира през по-студените дни, когато сме си основно вкъщи. За сега излизаме и използваме хубавото време. На по-предната разходка си хвърли обувката моята Пепеляшка и зачаках някой принц да дойде да я търси... Обувката се намери все пак. Няма аристократи-фетишисти из Бъта, Баня и селата. Но определено вече ще седи боса в количката, за да не купувам по-често обувки от Кари Брадшоу.
Понапазарувах й дрехи за зимния сезон, готови сме за пистите.;)
От няколко дни разнообразява мученето с "дей-дей", което е добре. Трябва да й говоря повече.
Харесва много да наблюдава животни или деца как играят.
Напоследък не се чувствам ок покрай други майки. Няма значение на големи или на малки деца. Откривам твърде големи различия в разбиранията ми за отглеждане и възпитание. И се чудя на себе си. Пожелавам си силно да не стана като тях. Надявам се, че не е възможно.;)

понеделник, 6 октомври 2014 г.

Eva - Eight months!

Посреща ги с лека настинка. Носът й е запушен от сополи, малко кашля, малко киха... Има лека температура.
От три седмици ходи като се държи за неподвижна опора. Ходи и като я държиш за ръце. От някоко дни се изправя и се задържа за няколко секунди права и без опора преди да тупне на земята.
Много активна, много подвижна, много любопитна и смела.
Захранването върви все така бавно, но не си го представям по друг начин просто.
Застудява, но излизаме заедно навън всеки ден за няколко часа.
Играем си, а от утре започвам да я уча на четене и математика. Днес направих картите с числата, а за утре си оставих думите.
Мисля да пробвам системата на Доман, така и няма какво да се прави вътре зимата. Ще пада обучение - гърне, смятане, гърне, писане... ;)
А зъбите са вече три. Още един се чака в най-скоро време.

четвъртък, 11 септември 2014 г.

Ново и ново

Ново и ново от тази седмица.
Ева за първи път опита пилешко месо и не остана особено очарована. Варих го на пара - ррд месо, ред лук. Стана вкусно и сочно бон филе. А втора серия с пилешките гърди се получи леко суха.
Гризините от банан, ябълка и оризово брашно станаха като подметки. Ева не ги отрази изобщо, а аз изядох две преди да изхвърля останалото от тавата. Някак ми беше мъчно, че не станаха и ги ядох от яд.;)
Иначе си хапва и сурова ябълка, а дрехите, изцапани с любимите й сливи, нямат изпиране.
Става все по сръчна в хващането и яденето. Гълта доста големи парчета и дъвче.
А днес я водих на консултация - 69 сантиметра и 7900 грама. Лекарката изглеждаше доволна от мерките. Ева няма белег от бцж ваксината, а сега не й направиха проба Манту. Докторката каза, че ще чакаме до следващия месец и тогава ще се реши какво ще се прави. Профилактичните изледвания след шести месец на отделителната система, кръвна картина и урина са добре.
От днес официално Ева е в играта на тронове. Така му казвам на гърнето. Първи успех - изака се в него... Успява да седи самостоятелно и гледам да я задържам по 20 минути общо на ден върху него, за да свиква. Ключовият звук е "пиш", но си мисля дали да не е друга дума.
От тази седмица започна да се изправя сама като се издърпва по опора. Набира се по дивана самичка и се задържа така известно време. После пада по дупе. Пълзи много и се блъска в предмети и пада голям рев, но я оставям, за да свиква. Отивам при нея и й говоря нещо. Преценям според щетите дали да я гушна или ще се успокои и така. Иска ми се много да е самостоятелна и да не си мисли, че с рев се случват нещата.
Често ме спират непознати на улицата от всякакви възрасти и полове, за да ми кажат колко е сладко бебето ми. За мен тя е най-красива и прекрасна. ;) И прилича на мен, естествено.;)

събота, 6 септември 2014 г.

Eva - Seven months! ;)

Моето малко голямо момиче расте...

понеделник, 1 септември 2014 г.

С деца на море - Корабен дневник: Ден първи

Плажът е голяма греда - камънаци, мръсна вода. Сутринта започна със свада - две пясъчни змии, българки ни изхвърлиха хавлиите, защото решиха, че ще им е по-добре ако се вклинят в гупата ни с ревящи деца, хиляда и едно надуваеми неща, кофички и лопатки. Излезнаха упорити и не се предадоха дори и след музика от телефона ми. ;) Изглеждаха тъжно и непожелани като стара мома и майка й, та реших, че са наказани и без моя саундтрак.
До толетната в плажното заведение има плакат на Андреа от календар на Пайнер. Няма значение какво ви говорят по география. България е на три морета. Селянията е състояние на духа и броди навсякъде. И изниква пред теб най-неочаквано.
Ева харесва да се плацика в надуваемия басейн, приятно й е да рови в пясъка с ръце. Спи в количката на плажа доста, слушайки вълните.
Днес хапнах страхотна гръцка мусака.
Някак си не мога да се впиша в представите за почивка на другите - с готвене и барбекю+салата. Представям си заведения, покривки, сервиране, отсервиране.
Утре сме щели да ходим на по-добър плаж, ама да видим.
Успявам да чета на киндъла, колкото и да не ми се вярваш. Преоткривам електронните книги и пазаруването в амазон.;)
Лежерно, айляк... Може и по-добре.

четвъртък, 28 август 2014 г.

Неочаквани комбинации

Новите храни от вчера са лук и сини сливи. Ева ги прие добре и гриза с удоволствие. Направи малко физиономии на праз лука, но продължи да го дъвче. Все така не обръща внимание на морковите. Харесва домати, краставици не чак толкова.
Доста здаво държи храната, концентрирано. Всичко, което изпусне под масичката и загуби от поглед, спира да съществува за нея.
Правя много снимки и се забавляваме заедно. Е, повече тя. За мен има много чистене - на стола и на мушамата под него, която използвам.
Седенето още не й се получава, а когато правим гимастика и упражнения направо се изправя да ходи. Не ми се мисли как ще вилнее из апартамента, когато усвои това умение.;)
Яде повече мляко през последните няколко дни, спи по около 5 часа общо през деня. Става към 7-8 сутрин, а ляга в 21-22 часа. На мен ми се събира адски малко сън и повече от три, четири часа на куп няма. Буди се през нощта все още за храна. Много, много рядко пропуска. Случвало се е два пъти до сега. През деня пия кафета, за да се поддържам в съзнание, сутрешното е двойно. А когато Ева заспи, вече съм вкарала такава конска доза, че е просто абсурдно да дремна и аз. Затова чета книги, чатя или се шлая из интернет.
Паркът е в окопи от няколко дни. Трактори, бетоновози... Изкъртиха повечето пейки, а вчера цял ден рязаха асфалта с някаква противна машина. Спряха чак в пет часа следобед - ракиеното време дойде и работниците с червени потници се смотаха. Ужасно е и напеаво не му се излиза. Къде ще се разхождаме с Ева, не знам...

четвъртък, 14 август 2014 г.

Зеленчуци, който не яде...

Вчера Ева яде сама круши, а онзи ден - пъпеш. И двете й харесаха. Справя се все по-добре с хващането на парчетата и поднасянето им към устата. Лидия ми извади акъла, когато писна, че се е задавила, а всъщност нямаше нищо. Когато успее да налапа по-голямо парче или го изплюва или го гълта. Днес следобяд ще пробвам да й дам пак моркови и картофи, които Лидия не пропусна да ми обясни как да ги намачкам с вилица... Бързо й казах чао и се прибрахме. Просто вече не си представям друг начин за хранене, освен този. Въоръжих се с две престилки, с които да огранича щетите и така... Имам адски неприятни спомени от моето детство, свързани с храната, на които виждам отражението във всеки един мой ден. Не си представям да казвам браво, когато детето ми се нахрани. Това е просто храна - за засищане и за удоволствие. Надявам се, че за Ева ще стане предимно първото. Не искам да си мисли, че за да спечели усмивката ми трябва да се натъпче здраво с манджа. Не искам да си мисли, че храната е награда. Направи номер, ще ти дам бисквитка. Това е пълна тъпотия и не знам кога ще излезне от употреба. Крайно време е. Навсякъде виждам около мен захранване, водено от баба. Децата ги тъпчат, всичко в чинията трябва да го няма, независимо колко си сит или гладен. Харесва ли ти или не.
Всеки ще ти изнесе лекция за здравословното хранене на децата и други али бали, но какво от това.
Замислих се сериозно каква храна слагам на масата и че искам Ева да яде от нея, а не да готвя отделно. Някак лицемерно е да я деля. За един да може, за друг да не може. Да й обяснявам, че е вредно, а да го бода с вилицата и да примлясвам пред нея. Искам да бъда неин пример нагледно, а не само на думи.

понеделник, 11 август 2014 г.

Бръм!

Поредната консултация. "Люлката" на доктор Василска показа 7175 грама, които бяха записани офицално в картона на Ева като 7100 - с 500 повече от миналия месец по това време. Сантиметрите са плюс два - цели 67. Сложи й хепатитната ваксина, даде ми направления за изледвания на кръв, урина и отделителната система. Още се причудвам дали да ги направя в Смолян или тук.
Ева е все по-активна в движенията. Почти се е изправила на четири лапи в пълзенето.;) Няма особен прогрес в говоренето.
Днес си похапна с голямо удоволствие круша. Успя да отхапе едно по-голямо парче, но не се задави. Просто го изплю и продължи да смуче и дъвче. Дали защото й давах Lefax за коликите, който беше подсладен с вкус на круша или защото крушите са еко-меко-био, не знам. Една колежка ми ги даде, беше ги набрала от двора й в село Баня.
В последните седмици Ева спи в нейното легло, макар и за няколко часа. Като че ли й харесва най-много да е настрани и по корем.
Сядането все още е трудна работа, но прави упражнения всеки ден.

сряда, 6 август 2014 г.

Eva - Six months!;)

Моята малка принцеса днес има рожден ден.;) Вместо торта си хапна банан, праскова, картоф, морков и краставица. Прави страшни физиономии. Все едно е кисело... Но съм обнадеждена, че ЗВБ ще се получи. Голямо е мазало, но си заслужава. Забавно е много. 
Докторката ни върна от ваксина, разбрахме се за понеделник.
От днес не преварявам вода, а от утре почва мляко 6м+.
Все още не говори, само мучи. Никакви срички, звуците са нещо с гхххх и гггг.
Е, сигурно ще предпочете спортното училище пред езикова гимназия, но каквото - такова.;) Да е жива и здрава само.
Движи се много. Обикновено налазва колелата на офис стола в хола. По този повод, днес той замина към гаража, а утре ще го последва и бюрото. 
Нащраках защити по контактите, надявам се да няма инциденти.

събота, 2 август 2014 г.

Банани с пижами

Днес Ева за първи път опита банан. Гони го няколко минути из таблата на столчето, повъртя го в ръцете - много хлъзгав и най- накрая го набута в устата. Не се изкефи особено на вкуса. Направи физиономия... ;) Доста парчета отидоха по земята, а след известно време загуби интерес. Предложих и диния, но въобще и не я погледна. Определено ще е голямо мацане и ще трябва бързо да намеря подходяща подложка за под столчето. Колкото повече време минава, толкова по-убедена съм, че това е най-подходящото захранване за нея и мен, а именно - водено от бебето.
Все по-добре пие от чаша сама и много малко разлива. Смятам да спирам да преварявам водата и да сипвам трапезна или филтрирана.
От три дни може да се изправя в седнало положение сама като се издърпва за пръстите на ръцете ми.
Двата предни зъба долу са пробили и се усещат с пръст - направо режат.
Движи се из хола и общо взето няма голяма полза от килима, който взех от Смолян. Излиза извън него редовно, гонейки някоя играчка. А й е любимо да яде колелата на офис стола до бюрото. Ще го смотавам на някъде. И без това не остава време да го ползвам.
Тресе ме яко следродилна депресия. Даже избива и на агресия. Все едно не съм тук. Изключвам. Реших да започна да пиша колкото се може по-често, за да си върна съзнанието е настоящето и реалността.

вторник, 22 юли 2014 г.

Walk this way

Официално от днес Ева пълзи. Вчера просто повдигаше високо дупето и пуфтеше, но сега просто няма спирка. Върти се като малко паяче, а движенията по пълзенето напомнят за малко червейче. Изминава няколко метра, за да си вземе играчката, която й е интересна. И всичко това само за ден!
Таня ме посъветва да скрия всичко ценно, защото още търсели разни неща от този период на Ива. А това си беше преди година.;)
Миглена пък каза, че от днес ми стартира отслабването. Пък не е като да нямам нужда. По последни данни съм все така 10 плюс, колкото напуснах Родилното. 
Сега се угоявам като за последно в Смолян. Хапвам си всички любими манджи, наспивам се, чета книги, разхождам се и се радвам на такива глезотии като да си лакирам ноктите на краката на един път, а не пръст по пръст цял ден.;)
Все още я кърмя, макар и само в сутешните часове, когато е сънена. Колко още време ще караме така - не знам.
Захранването го отлагам до 6 пълни месеца, а и искам да може да седи добре самостоятелно. Иначе други признаци са на лице - посяга към чинията ми, когато сме на масата., гледа с интерес храната ни и примлясва. Смятам да пробвам ЗВБ и очаквам да се приеме добре от бебето и зле от роднините. Ева е чудесна в координацията ръце-уста. Всичко, което докопа се разглежда добре и после се проверява как е на вкус.
Харесва много шумящи пликчета, кърпички... Направо да де чудя да купувам ли нови играчки като гледам какви неща я забавляват. Има няколко любими играчки и напоследък се заиграва с тях и не иска нон стоп внимание и да има човек до нея.
Зъбите излизат, вече има един пробил долу, а другият ще е всеки момент. Лекувам ги с Osanit.
От няколко седмици я уча да пие от чаша и имам голям успех от скоро, когато започнах с Doidy-то. Знае за какво служи чашата, разлива и колкото изпива, но пак е по-добре от нищо. Самостоятелно се справя почти, аз леко помагам.
На последната двойна ваксина, която беше на 11.07 я измериха 6600 грама и 65 сантиметра. Струва ми се, че само за 5 дни в Смолян вече е с кило напред и поне два сантиметра отгоре. Става ми тежко да я нося, когато успея да се вредя да я гледам от баби и дядовци.
В моменти като този - гледам я как спи и... Не мога да повярвам....
Прилича визуално и по характер на мен. Копи пейст моите бебешки снимки, а и си е доста енергична - малък темпераментен чешит!;)
Започнах да прилагам разни схеми и тактики от книга, която ми даде една приятелка  - Ръководство за недоспали родители. Доста американска за моя вкус, но май и а и нещо вярно.;) Днес е ден втори от стратегията, да видим.;)

вторник, 24 юни 2014 г.

Балонче хвърковато

Гледам майките в парка и си казвам тайно наум - дано не стана такава! Майките са скучни и вместо да си играят с децата, станали са техни надзиратели. Не прави онова, недей това, ще се изцапаш... Ужасно е! Забравили ли са какво е да си дете?... Татковците са по-куул - правят оферти за хвърляне на камъчета в реката или пък стоят като дървета и изобщо не им пука какви ги върши наследникът.
Ама много ми се иска да не съм досадна майка. Ще преоткривам детското в мен, защото малките усещат, че фейкваш емоцията и не се забавляваш истински с тях.;)