Заведох Ева на консултация на 8-ми, а не на традиционното 11-ти. Вкарах се във филм, че може би подценявам настинката й и реших по-рано да отидем при педиатърката. Ако нещо, нали... За щастие мое, тя прие хремата й с пълен непукизъм, обяви , че е такъв сезона и ще мине. Чудно, зарадвах се, че не е по драмата и веднага да предписва лекарства. Килограмите измери 8450, които записа като 8300. Сантиметрите са 70, въпреки че по дрехите си мисля, че са повече. Гръдната обиколка е 45 см, главата не премери. Самоубеждаваха се с медицинската сестра, че виждат белег от бцж ваксината, не пожелаха да направят проба. В крайна сметка, май ще оставя нещата така и няма да я мъча.
Миналата седмица за първи път опита кисело мляко, а днес - попара. Пробвах пак да й давам и овесена каша. Тегаво ще бъде много с лъжицата докато й растат зъбите. Използва я много за чесалка, отколкто по предназначение. Днес изобщо не ми отрази спаначено-оризовите кюфтета. А онзи ден изхвърлих авокадото и броколите. Първото не го хареса особено, а броколите не ги дадох. Опитах ги след варенето на пара - ми... Няма толкова гадно нещо! Направо от тенджерата го метнах. Утре ще й напарвя пак. Една приятелка ме вкара в размисли, че ако така дисквалифицирам храните, няма да останат много за даване.
Общо взето забелязвам, че не яде всеки път нещо, което по принцип й допада. Като някакъв детектор е. Ако доматите са гадни, просто не ги докосва, а ако са хубави - не може да се спре.
В движенията новото от тази и миналата седмица е, че кляка без да се държи за опора. Изправя се и стои права без опора. Прави го сравнитено рядко, но е напредък. Не се спира просто.
Играта на тронове също има успех. Поне с акането. Почти всеки ден успявам да я хвана. Върху пиш ще тренира през по-студените дни, когато сме си основно вкъщи. За сега излизаме и използваме хубавото време. На по-предната разходка си хвърли обувката моята Пепеляшка и зачаках някой принц да дойде да я търси... Обувката се намери все пак. Няма аристократи-фетишисти из Бъта, Баня и селата. Но определено вече ще седи боса в количката, за да не купувам по-често обувки от Кари Брадшоу.
Понапазарувах й дрехи за зимния сезон, готови сме за пистите.;)
От няколко дни разнообразява мученето с "дей-дей", което е добре. Трябва да й говоря повече.
Харесва много да наблюдава животни или деца как играят.
Напоследък не се чувствам ок покрай други майки. Няма значение на големи или на малки деца. Откривам твърде големи различия в разбиранията ми за отглеждане и възпитание. И се чудя на себе си. Пожелавам си силно да не стана като тях. Надявам се, че не е възможно.;)
петък, 17 октомври 2014 г.
понеделник, 6 октомври 2014 г.
Eva - Eight months!
Посреща ги с лека настинка. Носът й е запушен от сополи, малко кашля, малко киха... Има лека температура.
От три седмици ходи като се държи за неподвижна опора. Ходи и като я държиш за ръце. От някоко дни се изправя и се задържа за няколко секунди права и без опора преди да тупне на земята.
Много активна, много подвижна, много любопитна и смела.
Захранването върви все така бавно, но не си го представям по друг начин просто.
Застудява, но излизаме заедно навън всеки ден за няколко часа.
Играем си, а от утре започвам да я уча на четене и математика. Днес направих картите с числата, а за утре си оставих думите.
Мисля да пробвам системата на Доман, така и няма какво да се прави вътре зимата. Ще пада обучение - гърне, смятане, гърне, писане... ;)
А зъбите са вече три. Още един се чака в най-скоро време.
От три седмици ходи като се държи за неподвижна опора. Ходи и като я държиш за ръце. От някоко дни се изправя и се задържа за няколко секунди права и без опора преди да тупне на земята.
Много активна, много подвижна, много любопитна и смела.
Захранването върви все така бавно, но не си го представям по друг начин просто.
Застудява, но излизаме заедно навън всеки ден за няколко часа.
Играем си, а от утре започвам да я уча на четене и математика. Днес направих картите с числата, а за утре си оставих думите.
Мисля да пробвам системата на Доман, така и няма какво да се прави вътре зимата. Ще пада обучение - гърне, смятане, гърне, писане... ;)
А зъбите са вече три. Още един се чака в най-скоро време.
четвъртък, 11 септември 2014 г.
Ново и ново
Ново и ново от тази седмица.
Ева за първи път опита пилешко месо и не остана особено очарована. Варих го на пара - ррд месо, ред лук. Стана вкусно и сочно бон филе. А втора серия с пилешките гърди се получи леко суха.
Гризините от банан, ябълка и оризово брашно станаха като подметки. Ева не ги отрази изобщо, а аз изядох две преди да изхвърля останалото от тавата. Някак ми беше мъчно, че не станаха и ги ядох от яд.;)
Иначе си хапва и сурова ябълка, а дрехите, изцапани с любимите й сливи, нямат изпиране.
Става все по сръчна в хващането и яденето. Гълта доста големи парчета и дъвче.
А днес я водих на консултация - 69 сантиметра и 7900 грама. Лекарката изглеждаше доволна от мерките. Ева няма белег от бцж ваксината, а сега не й направиха проба Манту. Докторката каза, че ще чакаме до следващия месец и тогава ще се реши какво ще се прави. Профилактичните изледвания след шести месец на отделителната система, кръвна картина и урина са добре.
От днес официално Ева е в играта на тронове. Така му казвам на гърнето. Първи успех - изака се в него... Успява да седи самостоятелно и гледам да я задържам по 20 минути общо на ден върху него, за да свиква. Ключовият звук е "пиш", но си мисля дали да не е друга дума.
От тази седмица започна да се изправя сама като се издърпва по опора. Набира се по дивана самичка и се задържа така известно време. После пада по дупе. Пълзи много и се блъска в предмети и пада голям рев, но я оставям, за да свиква. Отивам при нея и й говоря нещо. Преценям според щетите дали да я гушна или ще се успокои и така. Иска ми се много да е самостоятелна и да не си мисли, че с рев се случват нещата.
Често ме спират непознати на улицата от всякакви възрасти и полове, за да ми кажат колко е сладко бебето ми. За мен тя е най-красива и прекрасна. ;) И прилича на мен, естествено.;)
Ева за първи път опита пилешко месо и не остана особено очарована. Варих го на пара - ррд месо, ред лук. Стана вкусно и сочно бон филе. А втора серия с пилешките гърди се получи леко суха.
Гризините от банан, ябълка и оризово брашно станаха като подметки. Ева не ги отрази изобщо, а аз изядох две преди да изхвърля останалото от тавата. Някак ми беше мъчно, че не станаха и ги ядох от яд.;)
Иначе си хапва и сурова ябълка, а дрехите, изцапани с любимите й сливи, нямат изпиране.
Става все по сръчна в хващането и яденето. Гълта доста големи парчета и дъвче.
А днес я водих на консултация - 69 сантиметра и 7900 грама. Лекарката изглеждаше доволна от мерките. Ева няма белег от бцж ваксината, а сега не й направиха проба Манту. Докторката каза, че ще чакаме до следващия месец и тогава ще се реши какво ще се прави. Профилактичните изледвания след шести месец на отделителната система, кръвна картина и урина са добре.
От днес официално Ева е в играта на тронове. Така му казвам на гърнето. Първи успех - изака се в него... Успява да седи самостоятелно и гледам да я задържам по 20 минути общо на ден върху него, за да свиква. Ключовият звук е "пиш", но си мисля дали да не е друга дума.
От тази седмица започна да се изправя сама като се издърпва по опора. Набира се по дивана самичка и се задържа така известно време. После пада по дупе. Пълзи много и се блъска в предмети и пада голям рев, но я оставям, за да свиква. Отивам при нея и й говоря нещо. Преценям според щетите дали да я гушна или ще се успокои и така. Иска ми се много да е самостоятелна и да не си мисли, че с рев се случват нещата.
Често ме спират непознати на улицата от всякакви възрасти и полове, за да ми кажат колко е сладко бебето ми. За мен тя е най-красива и прекрасна. ;) И прилича на мен, естествено.;)
събота, 6 септември 2014 г.
понеделник, 1 септември 2014 г.
С деца на море - Корабен дневник: Ден първи
Плажът е голяма греда - камънаци, мръсна вода. Сутринта започна със свада - две пясъчни змии, българки ни изхвърлиха хавлиите, защото решиха, че ще им е по-добре ако се вклинят в гупата ни с ревящи деца, хиляда и едно надуваеми неща, кофички и лопатки. Излезнаха упорити и не се предадоха дори и след музика от телефона ми. ;) Изглеждаха тъжно и непожелани като стара мома и майка й, та реших, че са наказани и без моя саундтрак.
До толетната в плажното заведение има плакат на Андреа от календар на Пайнер. Няма значение какво ви говорят по география. България е на три морета. Селянията е състояние на духа и броди навсякъде. И изниква пред теб най-неочаквано.
Ева харесва да се плацика в надуваемия басейн, приятно й е да рови в пясъка с ръце. Спи в количката на плажа доста, слушайки вълните.
Днес хапнах страхотна гръцка мусака.
Някак си не мога да се впиша в представите за почивка на другите - с готвене и барбекю+салата. Представям си заведения, покривки, сервиране, отсервиране.
Утре сме щели да ходим на по-добър плаж, ама да видим.
Успявам да чета на киндъла, колкото и да не ми се вярваш. Преоткривам електронните книги и пазаруването в амазон.;)
Лежерно, айляк... Може и по-добре.
четвъртък, 28 август 2014 г.
Неочаквани комбинации
Новите храни от вчера са лук и сини сливи. Ева ги прие добре и гриза с удоволствие. Направи малко физиономии на праз лука, но продължи да го дъвче. Все така не обръща внимание на морковите. Харесва домати, краставици не чак толкова.
Доста здаво държи храната, концентрирано. Всичко, което изпусне под масичката и загуби от поглед, спира да съществува за нея.
Правя много снимки и се забавляваме заедно. Е, повече тя. За мен има много чистене - на стола и на мушамата под него, която използвам.
Седенето още не й се получава, а когато правим гимастика и упражнения направо се изправя да ходи. Не ми се мисли как ще вилнее из апартамента, когато усвои това умение.;)
Яде повече мляко през последните няколко дни, спи по около 5 часа общо през деня. Става към 7-8 сутрин, а ляга в 21-22 часа. На мен ми се събира адски малко сън и повече от три, четири часа на куп няма. Буди се през нощта все още за храна. Много, много рядко пропуска. Случвало се е два пъти до сега. През деня пия кафета, за да се поддържам в съзнание, сутрешното е двойно. А когато Ева заспи, вече съм вкарала такава конска доза, че е просто абсурдно да дремна и аз. Затова чета книги, чатя или се шлая из интернет.
Паркът е в окопи от няколко дни. Трактори, бетоновози... Изкъртиха повечето пейки, а вчера цял ден рязаха асфалта с някаква противна машина. Спряха чак в пет часа следобед - ракиеното време дойде и работниците с червени потници се смотаха. Ужасно е и напеаво не му се излиза. Къде ще се разхождаме с Ева, не знам...
Доста здаво държи храната, концентрирано. Всичко, което изпусне под масичката и загуби от поглед, спира да съществува за нея.
Правя много снимки и се забавляваме заедно. Е, повече тя. За мен има много чистене - на стола и на мушамата под него, която използвам.
Седенето още не й се получава, а когато правим гимастика и упражнения направо се изправя да ходи. Не ми се мисли как ще вилнее из апартамента, когато усвои това умение.;)
Яде повече мляко през последните няколко дни, спи по около 5 часа общо през деня. Става към 7-8 сутрин, а ляга в 21-22 часа. На мен ми се събира адски малко сън и повече от три, четири часа на куп няма. Буди се през нощта все още за храна. Много, много рядко пропуска. Случвало се е два пъти до сега. През деня пия кафета, за да се поддържам в съзнание, сутрешното е двойно. А когато Ева заспи, вече съм вкарала такава конска доза, че е просто абсурдно да дремна и аз. Затова чета книги, чатя или се шлая из интернет.
Паркът е в окопи от няколко дни. Трактори, бетоновози... Изкъртиха повечето пейки, а вчера цял ден рязаха асфалта с някаква противна машина. Спряха чак в пет часа следобед - ракиеното време дойде и работниците с червени потници се смотаха. Ужасно е и напеаво не му се излиза. Къде ще се разхождаме с Ева, не знам...
четвъртък, 14 август 2014 г.
Зеленчуци, който не яде...
Вчера Ева яде сама круши, а онзи ден - пъпеш. И двете й харесаха. Справя се все по-добре с хващането на парчетата и поднасянето им към устата. Лидия ми извади акъла, когато писна, че се е задавила, а всъщност нямаше нищо. Когато успее да налапа по-голямо парче или го изплюва или го гълта. Днес следобяд ще пробвам да й дам пак моркови и картофи, които Лидия не пропусна да ми обясни как да ги намачкам с вилица... Бързо й казах чао и се прибрахме. Просто вече не си представям друг начин за хранене, освен този. Въоръжих се с две престилки, с които да огранича щетите и така... Имам адски неприятни спомени от моето детство, свързани с храната, на които виждам отражението във всеки един мой ден. Не си представям да казвам браво, когато детето ми се нахрани. Това е просто храна - за засищане и за удоволствие. Надявам се, че за Ева ще стане предимно първото. Не искам да си мисли, че за да спечели усмивката ми трябва да се натъпче здраво с манджа. Не искам да си мисли, че храната е награда. Направи номер, ще ти дам бисквитка. Това е пълна тъпотия и не знам кога ще излезне от употреба. Крайно време е. Навсякъде виждам около мен захранване, водено от баба. Децата ги тъпчат, всичко в чинията трябва да го няма, независимо колко си сит или гладен. Харесва ли ти или не.
Всеки ще ти изнесе лекция за здравословното хранене на децата и други али бали, но какво от това.
Замислих се сериозно каква храна слагам на масата и че искам Ева да яде от нея, а не да готвя отделно. Някак лицемерно е да я деля. За един да може, за друг да не може. Да й обяснявам, че е вредно, а да го бода с вилицата и да примлясвам пред нея. Искам да бъда неин пример нагледно, а не само на думи.
понеделник, 11 август 2014 г.
Бръм!
Поредната консултация. "Люлката" на доктор Василска показа 7175 грама, които бяха записани офицално в картона на Ева като 7100 - с 500 повече от миналия месец по това време. Сантиметрите са плюс два - цели 67. Сложи й хепатитната ваксина, даде ми направления за изледвания на кръв, урина и отделителната система. Още се причудвам дали да ги направя в Смолян или тук.
Ева е все по-активна в движенията. Почти се е изправила на четири лапи в пълзенето.;) Няма особен прогрес в говоренето.
Днес си похапна с голямо удоволствие круша. Успя да отхапе едно по-голямо парче, но не се задави. Просто го изплю и продължи да смуче и дъвче. Дали защото й давах Lefax за коликите, който беше подсладен с вкус на круша или защото крушите са еко-меко-био, не знам. Една колежка ми ги даде, беше ги набрала от двора й в село Баня.
В последните седмици Ева спи в нейното легло, макар и за няколко часа. Като че ли й харесва най-много да е настрани и по корем.
Сядането все още е трудна работа, но прави упражнения всеки ден.
Ева е все по-активна в движенията. Почти се е изправила на четири лапи в пълзенето.;) Няма особен прогрес в говоренето.
Днес си похапна с голямо удоволствие круша. Успя да отхапе едно по-голямо парче, но не се задави. Просто го изплю и продължи да смуче и дъвче. Дали защото й давах Lefax за коликите, който беше подсладен с вкус на круша или защото крушите са еко-меко-био, не знам. Една колежка ми ги даде, беше ги набрала от двора й в село Баня.
В последните седмици Ева спи в нейното легло, макар и за няколко часа. Като че ли й харесва най-много да е настрани и по корем.
Сядането все още е трудна работа, но прави упражнения всеки ден.
сряда, 6 август 2014 г.
Eva - Six months!;)
Моята малка принцеса днес има рожден ден.;) Вместо торта си хапна банан, праскова, картоф, морков и краставица. Прави страшни физиономии. Все едно е кисело... Но съм обнадеждена, че ЗВБ ще се получи. Голямо е мазало, но си заслужава. Забавно е много.
Докторката ни върна от ваксина, разбрахме се за понеделник.
От днес не преварявам вода, а от утре почва мляко 6м+.
Все още не говори, само мучи. Никакви срички, звуците са нещо с гхххх и гггг.
Е, сигурно ще предпочете спортното училище пред езикова гимназия, но каквото - такова.;) Да е жива и здрава само.
Движи се много. Обикновено налазва колелата на офис стола в хола. По този повод, днес той замина към гаража, а утре ще го последва и бюрото.
Нащраках защити по контактите, надявам се да няма инциденти.
събота, 2 август 2014 г.
Банани с пижами
Днес Ева за първи път опита банан. Гони го няколко минути из таблата на столчето, повъртя го в ръцете - много хлъзгав и най- накрая го набута в устата. Не се изкефи особено на вкуса. Направи физиономия... ;) Доста парчета отидоха по земята, а след известно време загуби интерес. Предложих и диния, но въобще и не я погледна. Определено ще е голямо мацане и ще трябва бързо да намеря подходяща подложка за под столчето. Колкото повече време минава, толкова по-убедена съм, че това е най-подходящото захранване за нея и мен, а именно - водено от бебето.
Все по-добре пие от чаша сама и много малко разлива. Смятам да спирам да преварявам водата и да сипвам трапезна или филтрирана.
От три дни може да се изправя в седнало положение сама като се издърпва за пръстите на ръцете ми.
Двата предни зъба долу са пробили и се усещат с пръст - направо режат.
Движи се из хола и общо взето няма голяма полза от килима, който взех от Смолян. Излиза извън него редовно, гонейки някоя играчка. А й е любимо да яде колелата на офис стола до бюрото. Ще го смотавам на някъде. И без това не остава време да го ползвам.
Тресе ме яко следродилна депресия. Даже избива и на агресия. Все едно не съм тук. Изключвам. Реших да започна да пиша колкото се може по-често, за да си върна съзнанието е настоящето и реалността.
вторник, 22 юли 2014 г.
Walk this way
Официално от днес Ева пълзи. Вчера просто повдигаше високо дупето и пуфтеше, но сега просто няма спирка. Върти се като малко паяче, а движенията по пълзенето напомнят за малко червейче. Изминава няколко метра, за да си вземе играчката, която й е интересна. И всичко това само за ден!
Таня ме посъветва да скрия всичко ценно, защото още търсели разни неща от този период на Ива. А това си беше преди година.;)
Миглена пък каза, че от днес ми стартира отслабването. Пък не е като да нямам нужда. По последни данни съм все така 10 плюс, колкото напуснах Родилното.
Сега се угоявам като за последно в Смолян. Хапвам си всички любими манджи, наспивам се, чета книги, разхождам се и се радвам на такива глезотии като да си лакирам ноктите на краката на един път, а не пръст по пръст цял ден.;)
Все още я кърмя, макар и само в сутешните часове, когато е сънена. Колко още време ще караме така - не знам.
Захранването го отлагам до 6 пълни месеца, а и искам да може да седи добре самостоятелно. Иначе други признаци са на лице - посяга към чинията ми, когато сме на масата., гледа с интерес храната ни и примлясва. Смятам да пробвам ЗВБ и очаквам да се приеме добре от бебето и зле от роднините. Ева е чудесна в координацията ръце-уста. Всичко, което докопа се разглежда добре и после се проверява как е на вкус.
Харесва много шумящи пликчета, кърпички... Направо да де чудя да купувам ли нови играчки като гледам какви неща я забавляват. Има няколко любими играчки и напоследък се заиграва с тях и не иска нон стоп внимание и да има човек до нея.
Зъбите излизат, вече има един пробил долу, а другият ще е всеки момент. Лекувам ги с Osanit.
От няколко седмици я уча да пие от чаша и имам голям успех от скоро, когато започнах с Doidy-то. Знае за какво служи чашата, разлива и колкото изпива, но пак е по-добре от нищо. Самостоятелно се справя почти, аз леко помагам.
На последната двойна ваксина, която беше на 11.07 я измериха 6600 грама и 65 сантиметра. Струва ми се, че само за 5 дни в Смолян вече е с кило напред и поне два сантиметра отгоре. Става ми тежко да я нося, когато успея да се вредя да я гледам от баби и дядовци.
В моменти като този - гледам я как спи и... Не мога да повярвам....
Прилича визуално и по характер на мен. Копи пейст моите бебешки снимки, а и си е доста енергична - малък темпераментен чешит!;)
Започнах да прилагам разни схеми и тактики от книга, която ми даде една приятелка - Ръководство за недоспали родители. Доста американска за моя вкус, но май и а и нещо вярно.;) Днес е ден втори от стратегията, да видим.;)
вторник, 24 юни 2014 г.
Балонче хвърковато
Гледам майките в парка и си казвам тайно наум - дано не стана такава! Майките са скучни и вместо да си играят с децата, станали са техни надзиратели. Не прави онова, недей това, ще се изцапаш... Ужасно е! Забравили ли са какво е да си дете?... Татковците са по-куул - правят оферти за хвърляне на камъчета в реката или пък стоят като дървета и изобщо не им пука какви ги върши наследникът.
Ама много ми се иска да не съм досадна майка. Ще преоткривам детското в мен, защото малките усещат, че фейкваш емоцията и не се забавляваш истински с тях.;)
петък, 6 юни 2014 г.
неделя, 25 май 2014 г.
Избори
Всеки ден си мисля да пиша и така си остава. Времето минава неусетно...
Разболях се доста гадно. Събудих се с болки в гърлото - дере, стърже... А от следобед имам чудна хрема. Така съм запушила носа, че... Ужасно е и силно се надявам, че Ева го е изкарала преди няколко дни в Смолян, а при мен идва просто със закъснение. Слагам си сега от разтвора, който й впръсквам на нея в носа и мога спокойно да кажа, че е бая гадно. Нищо чудно, че не му се кефи. Дано поне помага.
Избрах си днешния ден за рожден ден на Ева. От възможните дати за зачеването й, тази ми се иска да е. Преди една година на този ден бях в Соколския манастир "Успение Богородично"... Ева има трапчинка на едната буза, което принципно е наследствен генетичен дефект, а никой в родата няма такава. А казват за трапчинката, че е целувка от Богородица.;)
Разболях се доста гадно. Събудих се с болки в гърлото - дере, стърже... А от следобед имам чудна хрема. Така съм запушила носа, че... Ужасно е и силно се надявам, че Ева го е изкарала преди няколко дни в Смолян, а при мен идва просто със закъснение. Слагам си сега от разтвора, който й впръсквам на нея в носа и мога спокойно да кажа, че е бая гадно. Нищо чудно, че не му се кефи. Дано поне помага.
Избрах си днешния ден за рожден ден на Ева. От възможните дати за зачеването й, тази ми се иска да е. Преди една година на този ден бях в Соколския манастир "Успение Богородично"... Ева има трапчинка на едната буза, което принципно е наследствен генетичен дефект, а никой в родата няма такава. А казват за трапчинката, че е целувка от Богородица.;)
вторник, 6 май 2014 г.
понеделник, 14 април 2014 г.
Без паника!
Днес Ева се обърна от корем по гръб сама. Според майка ми тя може да го прави от доста време, но да кажем, че официално е днес. За по сигурно я слижих по корем отново и след малко Ева се завъртя пак. Красиво! ;)
Преди обяд ма'ахме гащи с приятелки и техните бебета из парка и главната, малко следобеден сън и после биричка с колежките от фирмата... Ева е навсякъде с мен, гушната в раницата - поне докато още мога да я нося. Според кантарът вкъщи вече е 4200, но не ми се вярва много.
А уикендът беше хубав и лежерен - разходка в Карлово и Калофер с преспиване в комплекс Яев. Твърде много му е рекламата на това място. Стаите са ужасни - зле отоплени, всичко се чува от съседните стаи, както и чалгата от ресторанта... Всичко останало е ок, прилично - храната, градината... Нямам впечатления от спа центъра, не ходих, а си бях взела банските. Предпочетох да наваксвам с приятелите - да си поговорим и да се видим, защото все по-рядко намираме време един за друг.
После минахме за 2 часа през Пловдив и още два през Пазарджик преди да се приберем.
Това е второ по-дълго пътуване с преспиване на Ева. Първото беше в Смолян и мина доста добре. Сега бях понесла значително по-малко багаж за детето. А виждам, че и още може да се редуцира.;)
Без паника! Детето с мен, гушкане, кърмене, смяна на памперс... Не е страшно изобщо.;) Дали сме вкъщи или на друго място - детето има същите нужди и грижи. Няма какво да се закотвяме в двустайната кутийка. Повечето ни приятели и роднини ни мислят за луди да се веем с двумесечно бебе, а аз бих казала - нормални... Да сме здрави, пък каквото дойде!... ;)
петък, 11 април 2014 г.
Прегледи - два за два дни;)
Вчера заведох Ева на контролен преглед. Премериха я - 4 килограма, 54 сантиметра. Добро емоционално и физическо състояние. Вкъщи като я меря е с три сантиметра повече, но да не го тъним... Отново се дрънкахме с докторката за наддаването. Този път за разнообразие не ми препоръча да й давам адаптирано мляко или пък да се изцеждам, за да знам количеството. Информацията за милилитрите ще ми донесе точно нула спокойствие. По-вероятно е да ме притесни, че яде еди колко си, а не качва. Та най-накрая педиатърката се сети да ни каже да я заведем при специалист гастроентеролог да я види за повръщането. Все още проучвам къде е най-добре да отидем. Надявам се в Пазарджик да открия нашия човек.;)
А днес сутринта успях да си сецна кръста, докато се навеждах да отворя вратата на пералнята. Смях!... Дали да не пусна телевизора и да изчакам, докато тръгнат рекламите за космодиск и да го поръчам? Кой знае, може и промоция да има и да ми пратят и наколенки!
Очаквах, че ще ми се случи един ден, но не и да съм на 31. Ходих до личната пак и предписа да мажа с волтарен три пъти на ден... Тъжна картинка съм.;) Сега клякам, вместо да се навеждам - поне има добра страна, малко фитнес и упражнения за дупето.;)
По случая се обадих на П. Извиних му се за всичките години, през които му се подигравах на ретро и го питах да му подаря ли космодиск. А той ми каза - Карма. Кармасутра. ;)
/KarmaSutra : when fate fucks you in all sorts of creative ways/
А болките в кръста си ги имам от месеци - от самото начало на кърменето. Просто няма удобна поза. Сигурно за това се намират щураци да купуват сепциално столове за кърмене за по над 500 лева. Навремето прецених, че не си заслужава инвестицията, но започвам да преосмислям...
сряда, 9 април 2014 г.
Социално
Опитвам да социализирам в местното бг-мама общество и от време на време ми се получава. По-често не. В интернет ми е по-лесно с филтрирането и игнорирането... Хващам безжичната мрежа от вкъщи в парка и он/офф в комуникацията опира само до моето желание.
Откривам, че ми е по-приятно с майки на по-големи деца, напр. около годинка и нагоре. Бебешки кафета с майки, родили преди два месеца като мен, ме товарят изключително много. Толкова, че дни по-късно да ми е още тегаво. Уж трябва да ми е добре с тях, защото преминаваме през еднакви трудности и радости по едно и също време, но... Само влизам във филма. А и ми идва твърде много, ако някой говори на ние - ние ядем, ние спим, ние серем... Еми, осирате се, вЕрно!;)
Не е като да не се вълнувам от физиологичните нужди на Ева - дали всичко е наред, но само за това да говоря не е ОК. Обмяната на опит - вкъщи как е, у вас как е - може да бъде доста стресираща и не чак толкова полезна. Зачудваш се нормално ли е твоето бебе и защо другата майка не възприема детето си като отделен от нея човек, а говори в стил Ам гъл... А мацките на масата, които са без деца и на години разстояние от обебването, просто се чувстват тъпо, докато пред носа им се замеряме словесно с памперси, цици, кърма, колики... Няма кой да ги пита как са и да се поинтересува от живота им. Седят в безучастно наблюдение като фикуси, но с чаша бяло фрапе отпред.
При старите кучета е по-друго. Километражът на количките им сигурно вече е четири цифрено число. Минали са през какво ли не и са оцелели, ставайки по-силни и самоуверени. Те са също доста по-умерени като характери и говорещи на по-разнообразни теми. А определено имам нужда от това. 24/7 в матрицата на храна-сън-смяна на памперс-къпане води до изглаждане на мозъчните клетки. Не мисля много за друго, едно такова слънчево и безгрижно е... Но все по-често се чудя за правописа на дадена дума или пък усещам обедняване на речника при разговор.;) Общуването с Ева на този етап е малко едностранно - всеки си знае неговото.;) В повечето случаи реве или е в състояние на тихо внимание. Издава звуци почти само когато е в леглото и е пусната музикалната въртележка. Маха с ръце, рита с крачета и ги нарежда тея мърдащи изроди. Ама кара ли им се или им говори е трудно да се каже.
Вчера докато бяхме на стадиона Таня й подари герданче от кехлибар и форма за отпечатъци. Герданчето й е голямо, но й е на вратлето. Нали е яката работа.;) Ще видим колко е за красота и колко ще помага за зъби и колики.
Та така... Стенният часовник онзи ден забави ход, а малко след това спря. Свърши му батерията. Ей такива ежедневни битовизми всъщност включват алармата и напомнят, че животът ми е твърде кратък, за да си изкарвам времето с кофти хора и кофти алкохол. Продължавам да правя каквото искам и харесвам, а и ме зарежда с положителна енергия... Пийс!;)
понеделник, 7 април 2014 г.
смяна на сезоните
От онзи ден колата е с летните гуми, а зимните са прибрани в гаража. Реших да направя същото и с дрехите в гардероба - пролетно е едно такова навън... Време си е!
Лошата новина - все още карам с брменните дънки и панталони. Няма изгледи това да се промени скоро. Реално наличното ми облекло е на абсолютния минимум. Селекцията направих по няколко критерия - да е хубаво, да ми е удобно, да ми става и да мога да кърмя лесно с него. Познайте колко малко неща оцеляха, отговаряйки на всички условия...
Картинката е тъжна, но тук идва добрата новина. Не ми остава чак кой знае колко свободно време за суета. Рядко минавам покрай огледала, за да се оценявам и самосъжалявам.
А докато кърмя, не бих рискувала с никакви диети. Разчитам на това, че разходките ще ме държат във форма. Най-вече тези с раницата.
Има майки в парка, които са родили няколко седмици преди мен, а не им личи изобщо. По-слаби са от преди бременността. Завиждам им много и се чудя как им се получава.
Поръчах си разни парцалки за кърмене от интернет, но няма да се промени нещо значително. Ще си карам доста време май в този гръндж период с прическа в стил Уейзис.;) Мда, кога ще се постригвам е болна тема...
Приятелите ми казват, че изглеждам добре.;) Но май се дивят повече на спокойствието ми. Едно такова уравновесено и балансирано родителство. Безсънието и недоспиването не личат толкова. Вече съм им свикнала. А и от мен си зависи с колко много или малко драма ще приемам събитията. С усмивка и повече чувство за хумор се живее по-леко. Просто махаш с ръка и продължаваш. Всичко е преходно в крайна сметка и не след дълго никой няма да помни.
неделя, 6 април 2014 г.
четвъртък, 27 март 2014 г.
in & out
Може да се разбере колко тежко съм изкарала нощта по броя бели кърпчки, който има около мен на сутринта. Днес е само една. Вчера бяха цяло ято, накацали навякъде - по леглото, по земята... Имам чувството, че ще минат години и ще продължавам да ги изравям от завивки и чаршафи. Все едно се възпроизвеждат, някакво тайно умножение всеки път щом се допрат една до друга, попаднали извън кутията от сто или двеста броя.
Та тази двупластова радост за еднократна употреба спасява положението. Обикновените лигавници предпазват само частично, щетите далеч надхвърлят зоната, която покриват. Затова не ги и използам. А и принципно не ги харесвам. Трябва да е много краен случай или да е под формата на фешън шалче. Асоциацията ми за лигавницете ми е класическата носна кърпа от плат, в която си носиш сополите в джоба на панталона. Е, тук с лигавника мзерията е по-очевидна и гнусна.
Ева има ГЕР и връща всичко в момента, в който я оставя легнала хоризонално по гръб. Говоря за фонтани, които излизат и през носа, не просто някакви плюнки при оригване. Почти всяко по-сериозно напъване, плач или подрусване предизвикват връщане на мляко. Започва да се дави, не си поема въздух, после рев... Случвало се е да я преобличам и пет пъти едно след друго, защото всичко е мокро. Не знам как изобщо порастна и качи килограми през първия месец - всичко, което поемаше, изхвърлящше навън минути по-късно. Понякога и след два часа. Колко време е минало след хранене не е фактор дали ще върне. На всяка смяна на памперса съм в ужас и въпросът не е дали, а колко ще повърне.
Четох много в интернет. Не знам как са си гледали децата преди 30 години, честно! Не си представям да живея без филм и в информационно затъмнение. Та, намерих много съвети и подкрепа онлайн. Сега съм стиснала палци просто да го израсте по-скоро. Препоръките на пловдивската педиатърка от втория преглед (30 дни след изписване) са в дейтвие. Следвам идеята за позиционна терапия - матракът на леглото й е изправен под ъгъл 30-45 градуса, а също и този в количката. Не, че Ева спи изобщо в леглото си. По цяла нощ е при мен, върху гърдите ми. Ако я оставя, се събужда, плаче и пак повръща. Или пък се стресне насън и... Изпрах възглавницата й около 20 пъти, докато осъзная, че тая със спането в нейното легло няма да я бъде. Виж, пък моето... Друго си е да имаш повръщано върху амнайсе хиляди нишки на квадратен сантиметър чист памук. Мда. Нощници, тениски... Защо да се ограничаваме?
Та тази двупластова радост за еднократна употреба спасява положението. Обикновените лигавници предпазват само частично, щетите далеч надхвърлят зоната, която покриват. Затова не ги и използам. А и принципно не ги харесвам. Трябва да е много краен случай или да е под формата на фешън шалче. Асоциацията ми за лигавницете ми е класическата носна кърпа от плат, в която си носиш сополите в джоба на панталона. Е, тук с лигавника мзерията е по-очевидна и гнусна.
Ева има ГЕР и връща всичко в момента, в който я оставя легнала хоризонално по гръб. Говоря за фонтани, които излизат и през носа, не просто някакви плюнки при оригване. Почти всяко по-сериозно напъване, плач или подрусване предизвикват връщане на мляко. Започва да се дави, не си поема въздух, после рев... Случвало се е да я преобличам и пет пъти едно след друго, защото всичко е мокро. Не знам как изобщо порастна и качи килограми през първия месец - всичко, което поемаше, изхвърлящше навън минути по-късно. Понякога и след два часа. Колко време е минало след хранене не е фактор дали ще върне. На всяка смяна на памперса съм в ужас и въпросът не е дали, а колко ще повърне.
Четох много в интернет. Не знам как са си гледали децата преди 30 години, честно! Не си представям да живея без филм и в информационно затъмнение. Та, намерих много съвети и подкрепа онлайн. Сега съм стиснала палци просто да го израсте по-скоро. Препоръките на пловдивската педиатърка от втория преглед (30 дни след изписване) са в дейтвие. Следвам идеята за позиционна терапия - матракът на леглото й е изправен под ъгъл 30-45 градуса, а също и този в количката. Не, че Ева спи изобщо в леглото си. По цяла нощ е при мен, върху гърдите ми. Ако я оставя, се събужда, плаче и пак повръща. Или пък се стресне насън и... Изпрах възглавницата й около 20 пъти, докато осъзная, че тая със спането в нейното легло няма да я бъде. Виж, пък моето... Друго си е да имаш повръщано върху амнайсе хиляди нишки на квадратен сантиметър чист памук. Мда. Нощници, тениски... Защо да се ограничаваме?
Повивалникът също е повдигнат, а понякога слагам сгъната кърпа за възглавница. Успехът е частичен. Пловдивската докторка ми каза също да заменя две или три кърмения с адаптирано антирефлуксно мляко и да отидем на контролен преглед след десет дни. И двете не ги направих. Изцедих се два пъти с помпата, за да добия представа колко горе долу яде Ева, а и да се успокоя, че кърма имам. Използвах и всички запаси, замразени в камерата на хладилника. След това спрях да й давам кърма от шише, за да не спре да суче. Лесно е да се отбие толкова малко бебе...
Открих зависимости между храната, която ям и повръщането. Масло, сирене, кашкавал, мляко - ситуацията бързо става трагична. Говоря за истински продукти, а не някакви растителни... Бебето ми е жив QA какво е добро на пазара. С евтино кисело мляко няма проблеми.
Към млечните ме насочи другата пловдивска педиатърка - на прегледа десет дни след изписване. Породи се съмнение, че преяжда, защото беше наддала 300 грама. Попита ме колко и колко често повръща. Дали е по-голямо от длан. Преди известно време (когато пробвах и храненето от шише) напълних една чаша с 10, а после с 20 милилитра сок. Разлях, за да видя колко големи петна правят и да имам представа колко храна отива по дяволите. Средно около 100 ml на денонощие са зян...
Държа Ева на ръце непрекъснато. След хранене през деня стои изправена, а вечер спи по корем върху мен. Дали ще оригне или не е без значение за повръщането, но поне я облекчава до някъде. Целта ми е да задържа максимално поетото количество.
Притеснението ми, че не се храни добре, не е голямо, защото сменям по 10-12 добре напълнени памперса на денонощие. Няма как да засичам колко милилитра изсуква, ако не я тегля след всяко кърмене или пък давам от шише. Но тогава ще забия съвсем. Ще лудна по числата без да има смисъл и значение. Реших, че ако на изхода на системата всичко е ОК, няма какво да се притеснявам. Ева пълни памперси като за световно.;)
С наддаването ситуацията не е много добре. След първия месец е 3500 грама, 53.5 сантиметра. Това близо до долната граница... И вместо да получа съвети за увеличаване на кърмата или просто да попита как кърмя - дали проблемът не е другаде, панагюрската ми лекарка каза да купувам адаптирано мляко. Изобщо не се впечатли от диагнозата с рефлукса и пренебрегна моите обяснения колко често и много повръща.
Без помощ от интернет и приятелките ми, които са минали през много месеци успешно кърмене - до сега да съм се обезкуражила и отказала хиляди пъти. Тегаво е много, но има и прекрасни моменти на близост и удоволствие, които получавам и давам чрез кърменето. Една връзка, топлота и обич до болка, която съм изпитвала само веднъж преди.
вторник, 25 март 2014 г.
a moment to remember
Купихме й книжка за подарък - Пипи Дългото Чорапче.;) Направили са тираж с онези твърди и жълти корици, които помня от моето детство.
Баба ми й дари една паричка за спомен. Не спира да ме изненадва.
четвъртък, 20 март 2014 г.
Първа
Днес е първа пролет... И за първи път тази година видях щъркели... Ева за първи път е в Смолян... За първи път пиша в блога - от толкова много време насам. Все отлагам, чакам някой спокоен момент на компютъра, а той не идва вече втори месец.;) Реших, че ще действам през телефона и таблета, които не ми излизат от ръцете, докато съм с бебето. Чета. Много чета. Практически денонощно, имам около 4 часа сън, през другото време съм на линия. Форуми, блогове, сайтове... Тонове информация! Най-вече за кърменето, което се оказа, че е не само наука, но и изкуство. Трудно е доста, но не се отказвам - упорита съм, стискам зъби и гледам напред.;) Но за това ще пиша повече в следващ пост.
А като говорим за първи неща - за първи път ми дойде цикълът днес... Бях забравила какво е и малко ме изненада.
А всички тия първи неща по принцип - за което и да е, според мен са доста ндценявани. Всеки един момент е уникален. Първи. Единствен. И никога няма да се повтори или върне назад. Та се наслждавам на настоящите мигове и радости - без да гледам много напред или назад, а само по малко, колкото да загубя посоката на приключението.;)
четвъртък, 6 март 2014 г.
неделя, 16 февруари 2014 г.
бебе # 124
Ако ви разказах тия подробности за астероида Б 612 и ако ви съобщих неговия номер, то е заради възрастните. Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото. Никога не ви казват:
„Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?“ Те ви питат: „На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?“ Едва тогава смятат, че вече го познават. Ако кажете на възрастните: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…“, те не могат да си представят тая къща. Трябва да им кажете: „Видях една къща, която струва сто хиляди франка.“ Тогава те възкликват: „Колко хубаво!“
Така, ако им кажете — „Доказателството, че малкият принц е съществувал, е това, че той беше очарователен, че се смееше и че искаше една овца. Когато някой иска една овца, това е доказателство, че съществува“ — те ще свият рамене и ще се отнесат с вас като с дете. Но ако им кажете — „Планетата, от която дойде той, е астероидът Б 612“ — тогава те ще се убедят и ще ви оставят на мира с въпросите си. Те са такива. Не бива да им се сърдим. Децата трябва да бъдат много снизходителни към възрастните.
Но несъмнено ние, които разбираме живота, ние не щем да знаем за номерата.
Бих искал да почна тоя разказ като вълшебна приказка.
четвъртък, 6 февруари 2014 г.
сряда, 5 февруари 2014 г.
My Olympic Games
Светът е в очакване на поредните зимни олимпийски игри. Откриването ще бъде утре - на шести.
Моята лична олимпиада започва също от утре, а днес се наслаждавам на предстартовата треска. Чувствам се добре и съм относително спокойна. Не се страхувам от операцията, не се притеснявам за престоя в болницата. Шубето съм си го оставила за после - за след изписването. :)
Стискайте ми палци и ми пожелайте успех!
Моята лична олимпиада започва също от утре, а днес се наслаждавам на предстартовата треска. Чувствам се добре и съм относително спокойна. Не се страхувам от операцията, не се притеснявам за престоя в болницата. Шубето съм си го оставила за после - за след изписването. :)
Стискайте ми палци и ми пожелайте успех!
вторник, 21 януари 2014 г.
the final countdown
Миналият вторник с доктора избрахме дата за операцията. Шести февруари. Точно десет дни преди изчисления термин (16.02.14) спрямо първия ден от последната ми менструация (12.05.13).
Докторът каза, че е готов. Усмихна ми се и ми даде визитки с личните номера на него и жена му, която също е лекар. За всеки случай, ако се наложи секциото да се направи по спешност по-рано.
Осмото ми чувство ми подсказва, че ще родя тази неделя. А знае ли се, не се знае. Когато - тогава. Надявам се, че детето само ще си избере или поне плановете на лекарите ще съвпаднат с неговите. Да не объркаме звездите, луните и съдбите. :)
От втори януари съм в 45 дневен болничен по майчинство и както се казва - може да е всеки момент... Купила съм си всичко необходимо за болницата, но все още не съм го събрала в чанта. Имам нужда от още малко време, за да се подготвя психически.
И двата варианта за раждане - естествено и с операция, ми се виждат еднакво страшни. Въпросът беше кое е най-добре за мен и бебето.
Панагюрският ми доктор по ЗК и пловдивският ми доктор са единодушни.
Сега ми остава само да стискам палци и да чакам. Последното е доста досадно и тежко напоследък. Дните и нощите ми се виждат дълги като седмици. Спя много неспокойно. Натрупаните килограми са малко повече от 20 и всякакви действия и бездействия са ужасно некомфортни.
Докторът каза, че е готов. Усмихна ми се и ми даде визитки с личните номера на него и жена му, която също е лекар. За всеки случай, ако се наложи секциото да се направи по спешност по-рано.
Осмото ми чувство ми подсказва, че ще родя тази неделя. А знае ли се, не се знае. Когато - тогава. Надявам се, че детето само ще си избере или поне плановете на лекарите ще съвпаднат с неговите. Да не объркаме звездите, луните и съдбите. :)
От втори януари съм в 45 дневен болничен по майчинство и както се казва - може да е всеки момент... Купила съм си всичко необходимо за болницата, но все още не съм го събрала в чанта. Имам нужда от още малко време, за да се подготвя психически.
И двата варианта за раждане - естествено и с операция, ми се виждат еднакво страшни. Въпросът беше кое е най-добре за мен и бебето.
Панагюрският ми доктор по ЗК и пловдивският ми доктор са единодушни.
Сега ми остава само да стискам палци и да чакам. Последното е доста досадно и тежко напоследък. Дните и нощите ми се виждат дълги като седмици. Спя много неспокойно. Натрупаните килограми са малко повече от 20 и всякакви действия и бездействия са ужасно некомфортни.
Близо до бебето. Родителство по лесния начин: в хармония с природата - Василена Доткова
Ревюто за книгата може да прочетете в другия ми блог.
на разходка
Преди няколко седмици отметнах последното от списъка за пазаруване. Количката.
Мислих го много. Избирах много. Говорих с приятелки, които използват други модели от същата марка. Преминах през няколко магазина и техните отдели за борба с клиента. Почти съм сигурна, че е част от обучението на персонала непосредствено преди постъпване на работа. София или Пловдив, голям или малък магазин, който е от верига или не... Няма някаква конкретна зависимост. Трябва много да искате да си купите нещото, за да изтърпите отношението + количеството глупости в час. А някои консултанти могат да развият сериозна скорост в последното...
Ако оставите настрана облъчването на продавачите, както и първосигналните желания, породени от добрия ви вкус да избирате най-скъпото от изложените модели, ще стигнете точно там, където и аз бях в края на 2013 година.
Разумните варианти не са кой знае колко на брой. А те трябваше да изпълняват едновременно следните критерии (изброяването не е по важност):
- помпащи се гуми, големи, 4 броя (направете 30 минутна разходка с приятелка, която вози бебето си в количка и ще се убедите, че докато за вас е най-обикновено шматкане из улиците, то за нея е офроуд приключение);
- седалката да може да се поставя в две положения (напред и назад);
- относително ниско тегло (да мога да повдигам и местя с лекота);
- маневреност (да мога да бутам/завивам с една ръка, а с другата да пия бира - примерно:)
Всичко останало - цветове, сенници, комарници, столче за кола, лампички и други али бали - екстри, които не са ми от значение за вземане на решение. Консултантките в магазина изпаднаха в шок и потрес, когато им заявих, че съм ОК и за синя количка, стига да е моделът, които искам. Добре, че го нямаше наличен, иначе щях да срина тотално из основи цветната им системата.
В крайна сметка, обадиха ми се по телефона, когато го доставиха. На другия ден отидох да го видя и се харесахме взаимно. По клипчета в youtube не можеш да си съставиш цялостно впечатление. А на живо беше любов от пръв поглед.
Сега остава само да сваля всичко от нея и да го пусна в пералнята, да изсъхне и да чака появяването на принцесата. Каляската е тук и не става на тиква след 12. Проверих. Няколко пъти. :)
Мислих го много. Избирах много. Говорих с приятелки, които използват други модели от същата марка. Преминах през няколко магазина и техните отдели за борба с клиента. Почти съм сигурна, че е част от обучението на персонала непосредствено преди постъпване на работа. София или Пловдив, голям или малък магазин, който е от верига или не... Няма някаква конкретна зависимост. Трябва много да искате да си купите нещото, за да изтърпите отношението + количеството глупости в час. А някои консултанти могат да развият сериозна скорост в последното...
Ако оставите настрана облъчването на продавачите, както и първосигналните желания, породени от добрия ви вкус да избирате най-скъпото от изложените модели, ще стигнете точно там, където и аз бях в края на 2013 година.
Разумните варианти не са кой знае колко на брой. А те трябваше да изпълняват едновременно следните критерии (изброяването не е по важност):
- помпащи се гуми, големи, 4 броя (направете 30 минутна разходка с приятелка, която вози бебето си в количка и ще се убедите, че докато за вас е най-обикновено шматкане из улиците, то за нея е офроуд приключение);
- седалката да може да се поставя в две положения (напред и назад);
- относително ниско тегло (да мога да повдигам и местя с лекота);
- маневреност (да мога да бутам/завивам с една ръка, а с другата да пия бира - примерно:)
Всичко останало - цветове, сенници, комарници, столче за кола, лампички и други али бали - екстри, които не са ми от значение за вземане на решение. Консултантките в магазина изпаднаха в шок и потрес, когато им заявих, че съм ОК и за синя количка, стига да е моделът, които искам. Добре, че го нямаше наличен, иначе щях да срина тотално из основи цветната им системата.
В крайна сметка, обадиха ми се по телефона, когато го доставиха. На другия ден отидох да го видя и се харесахме взаимно. По клипчета в youtube не можеш да си съставиш цялостно впечатление. А на живо беше любов от пръв поглед.
Сега остава само да сваля всичко от нея и да го пусна в пералнята, да изсъхне и да чака появяването на принцесата. Каляската е тук и не става на тиква след 12. Проверих. Няколко пъти. :)
40 седмици или за бременността от А до Я - доктор Панайотка Панайотова & доктор Мария Петрова
Ревюто за книгата може да прочетете в другия ми блог.
Криворазбраната цивилизация
Ходих на театър миналата седмица. Купих си билет почти в последния момент. Бяха останали 5-6 места, разпръснати из цялата зала. Явно популярността на актьорите беше победила високата цена на билета. Принципно панагюрци се мръщят цени над 8 лева за постановка. Виж, ако са за кръчма, е друго. Постановката не ми хареса и не ми достави особено удоволствие, но не за това искам да разкажа. Ако искате да прочетете едно крайно ревю, което не е чак толкова далеч от истината - вижте тук.
До мен, от лявата ми страна, седеше жена на средна възраст с дълга и лъскава черна коса. Гримирана, лакирана, модерна работа. Премести си косматото кожено палто от мястото ми, когато пристигнах. Настаних се и зачаках началото на представлението, а след малко жената взе, че кихна. Реших, че е учтиво и възпитано да кажа поне едно наздраве в този момент, което пък предизвика благодаря от нейна страна и кратко сконфузно мълчание. До мига, в който жената реши, че след тази размяна на любезности вече сме си достатъчно близки, за да ми зададе куп въпроси, а и да ми споделя без да питам. Такива социалности ми идват малко в повече. Честно! Лошото беше, че вече бях заклещена от всички страни, а постановката не почваше и не почваше. Какво дете очаквате? Момиче, нали? Моята снаха сега е бременна, но още е много рано и не знаем. Вече имаме едно момче на 4 години. Може ли да се отъркам във Вас, за да прихване? Много искам внучка.... И след това последното, жената започна да ме пипа по ръката без да изчака моето (не)съгласие за "отъркването"... WTF?! Блокирах тотално. Започнах да заеквам... Изпелтечих нещо от рода, че е по-важно да е живо и здраво детето, а не дали е момиче или момче. В този момент светлините в театъра драматично угаснаха и мъките ми бяха прекратени. Е, трябваше ми известно време, за да се оттърся от цялото това "общуване"...
Не знам кое е по откачено - да имам такава уникална дарба да променям пола на вече заченати бебета или че има хора, които вярват, че това е възможно.
На последната консултация при доктора, който ще води раждането на дъщеря ми, имахме интересен разговор относно процедурите преди и след операцията. Каза ми да консултирам всичко с него и ако имам притеснения да му се обаждам веднага по телефона, защото в болницата имало персонал, който е от преди цифровизацията, след цифровизацията и такъв дето е съвсем малко преди цифровизацията. Та така. За всеки случай... А на мен ми се струва, че дори и тези, дето са от новите пари ще останат по един или друг начин аналогово обременени. Винаги ще има една баба, която ще прилага своеобразните си шаманства - точно както ги е научила от нейната баба.
Как съм се смяла с Ирина и Ники, не е истина!:) Бабата в Добрич връзвала червен конец на лявата ръка на детето, а бабата в Златоград - на дясната. Или май беше обратното. Няма значение. Фактите са на лице. Както и измиването на очите на детето след като се прибере от разходка, защото еди коя си леличка го погледнала със сините си очи...
Все още не мога да заема конкретна твърда позиция по въпроса. Едновременно вярвам и не вярвам във вълшебства. Вярата ми е една такава детска - Питър Пан, Властелинът на пръстените, Игра на тронове... А невярата ми е една такава възрастна - отказвам да приема, че не контролирам съдбата си. Че дали ще бъде нещо ОК зависи от носенето на синьо манисто, а не от моите (без)действия.
До мен, от лявата ми страна, седеше жена на средна възраст с дълга и лъскава черна коса. Гримирана, лакирана, модерна работа. Премести си косматото кожено палто от мястото ми, когато пристигнах. Настаних се и зачаках началото на представлението, а след малко жената взе, че кихна. Реших, че е учтиво и възпитано да кажа поне едно наздраве в този момент, което пък предизвика благодаря от нейна страна и кратко сконфузно мълчание. До мига, в който жената реши, че след тази размяна на любезности вече сме си достатъчно близки, за да ми зададе куп въпроси, а и да ми споделя без да питам. Такива социалности ми идват малко в повече. Честно! Лошото беше, че вече бях заклещена от всички страни, а постановката не почваше и не почваше. Какво дете очаквате? Момиче, нали? Моята снаха сега е бременна, но още е много рано и не знаем. Вече имаме едно момче на 4 години. Може ли да се отъркам във Вас, за да прихване? Много искам внучка.... И след това последното, жената започна да ме пипа по ръката без да изчака моето (не)съгласие за "отъркването"... WTF?! Блокирах тотално. Започнах да заеквам... Изпелтечих нещо от рода, че е по-важно да е живо и здраво детето, а не дали е момиче или момче. В този момент светлините в театъра драматично угаснаха и мъките ми бяха прекратени. Е, трябваше ми известно време, за да се оттърся от цялото това "общуване"...
Не знам кое е по откачено - да имам такава уникална дарба да променям пола на вече заченати бебета или че има хора, които вярват, че това е възможно.
На последната консултация при доктора, който ще води раждането на дъщеря ми, имахме интересен разговор относно процедурите преди и след операцията. Каза ми да консултирам всичко с него и ако имам притеснения да му се обаждам веднага по телефона, защото в болницата имало персонал, който е от преди цифровизацията, след цифровизацията и такъв дето е съвсем малко преди цифровизацията. Та така. За всеки случай... А на мен ми се струва, че дори и тези, дето са от новите пари ще останат по един или друг начин аналогово обременени. Винаги ще има една баба, която ще прилага своеобразните си шаманства - точно както ги е научила от нейната баба.
Как съм се смяла с Ирина и Ники, не е истина!:) Бабата в Добрич връзвала червен конец на лявата ръка на детето, а бабата в Златоград - на дясната. Или май беше обратното. Няма значение. Фактите са на лице. Както и измиването на очите на детето след като се прибере от разходка, защото еди коя си леличка го погледнала със сините си очи...
Все още не мога да заема конкретна твърда позиция по въпроса. Едновременно вярвам и не вярвам във вълшебства. Вярата ми е една такава детска - Питър Пан, Властелинът на пръстените, Игра на тронове... А невярата ми е една такава възрастна - отказвам да приема, че не контролирам съдбата си. Че дали ще бъде нещо ОК зависи от носенето на синьо манисто, а не от моите (без)действия.
петък, 10 януари 2014 г.
барбарела
Все повече се доближавам до момента, в който бебето ми ще реши да се запознаем. Колкото по-малко време остава, толкова по-нетърпелива ставам. Дните ми се струват като седмици, а нощите... Нощите са тежки.
До скоро се радвах на ужасни киселини. Никога не съм имала такива и изгарящите пламъци в гърлото, хранопровода и стомаха просто ми разказаха играта. А и не се спи от тях. Просто няма как... Драконът Смог можеше да ми носи вода.
От скоро бебето се е смъкнало надолу и вече се е обърнало в подходящата поза. Един вид нисък старт за раждане. Ползите - дишам малко по-спокойно, а не в стил "Дарт Вейдър изкачва стълби", както и все по-редки случаи на киселини. По този повод, бабините суеверия казват, че детето ще се роди с много коса. Имало и някакви научни изследвания, които да ги подкрепят с конкретни аргументи, но като цяло ми се вижда голяма щуротия.
Килограмите в плюс вече са почти 20, а имам още доста време до финала. Бонусите са основно около корема. Не съм се разминала и с доволно количество тлъстинки по бедрата и дупето. Не е болка за умиране, а и трудно се фокусирам на нещо под пъпа, когато се гледам в огледалото гола. Толкова са ми хубави гърдите, че просто няма накъде. :)
Странни и нови усещания са опирането на корема в бедрата при сядане, а също и на допирът на гърди в корем... Обемите са достатъчно притеснителни, за да не мога да спя вечер. Пада голямо въртене на едната и другата страна. Единствените възможни пози от доста време насам. Много са ми писнали, равномерно съм изтръпнала от ляво и дясно, а самото "превъртане" става с доста пуфтене. Голям дискомфорт.
Откривам нови пози за изрязване на ноктите на краката и обуването на чорапи. Ще се изненадате колко още варианти на стойки и чупки има освен онези, които сте практикували преди ежедневно... Понякога е смешно, понякога е тъжно и жалко... В повечето случаи избирам просто да се намъкна в планинарските си обувки без да ги връзвам, отколкото примирено да очаквам някой да се смили над мен и да ми закопчае ботушите. Не, че вече ми стават, но си спомням, че ми стояха добре.:) А и от доста време не нося пръстени по ръцете. Всичките ми крайници са прилично подути и отекли, а някои от тях напоследък са сини. През последния месец започнах да си правя инжекциите в краката, защото ми стана трудно да захващам кожата на корема. Поопъна се доста с растежа на бебето. Сега бедрата ми са украсени с чудни синки и буци благодарение на моята калпавост. Първите две седмици си фраснах такива некадърни инжекции, че просто не е истина. Чак тези дни имам някое друго добро попадение без демидж.
Разходките ми са бавни и твърде лежерни, особено когато напече хубаво слънце... Големият кораб минава... :) Шофирам само на кратки разстояния в града и то толкова бавно, че още малко и колата ще тръне назад, вместо напред. Клатенето и друсането по павета/дупки е ужасно неприятно на корема и се опитвам да го избягвам максимално.
До скоро се радвах на ужасни киселини. Никога не съм имала такива и изгарящите пламъци в гърлото, хранопровода и стомаха просто ми разказаха играта. А и не се спи от тях. Просто няма как... Драконът Смог можеше да ми носи вода.
От скоро бебето се е смъкнало надолу и вече се е обърнало в подходящата поза. Един вид нисък старт за раждане. Ползите - дишам малко по-спокойно, а не в стил "Дарт Вейдър изкачва стълби", както и все по-редки случаи на киселини. По този повод, бабините суеверия казват, че детето ще се роди с много коса. Имало и някакви научни изследвания, които да ги подкрепят с конкретни аргументи, но като цяло ми се вижда голяма щуротия.
Килограмите в плюс вече са почти 20, а имам още доста време до финала. Бонусите са основно около корема. Не съм се разминала и с доволно количество тлъстинки по бедрата и дупето. Не е болка за умиране, а и трудно се фокусирам на нещо под пъпа, когато се гледам в огледалото гола. Толкова са ми хубави гърдите, че просто няма накъде. :)
Странни и нови усещания са опирането на корема в бедрата при сядане, а също и на допирът на гърди в корем... Обемите са достатъчно притеснителни, за да не мога да спя вечер. Пада голямо въртене на едната и другата страна. Единствените възможни пози от доста време насам. Много са ми писнали, равномерно съм изтръпнала от ляво и дясно, а самото "превъртане" става с доста пуфтене. Голям дискомфорт.
Откривам нови пози за изрязване на ноктите на краката и обуването на чорапи. Ще се изненадате колко още варианти на стойки и чупки има освен онези, които сте практикували преди ежедневно... Понякога е смешно, понякога е тъжно и жалко... В повечето случаи избирам просто да се намъкна в планинарските си обувки без да ги връзвам, отколкото примирено да очаквам някой да се смили над мен и да ми закопчае ботушите. Не, че вече ми стават, но си спомням, че ми стояха добре.:) А и от доста време не нося пръстени по ръцете. Всичките ми крайници са прилично подути и отекли, а някои от тях напоследък са сини. През последния месец започнах да си правя инжекциите в краката, защото ми стана трудно да захващам кожата на корема. Поопъна се доста с растежа на бебето. Сега бедрата ми са украсени с чудни синки и буци благодарение на моята калпавост. Първите две седмици си фраснах такива некадърни инжекции, че просто не е истина. Чак тези дни имам някое друго добро попадение без демидж.
Разходките ми са бавни и твърде лежерни, особено когато напече хубаво слънце... Големият кораб минава... :) Шофирам само на кратки разстояния в града и то толкова бавно, че още малко и колата ще тръне назад, вместо напред. Клатенето и друсането по павета/дупки е ужасно неприятно на корема и се опитвам да го избягвам максимално.
неща
Преди няколко дни в пловдивския мол станах неволен свидетел как две кифли избират дрехи за бебето на своя приятелка. И двете си нямат хал хабер - гледат цветове, картинки... Мятат се сериозни аргументи от рода на - Муцка, дай да вземем този комплект вместо онзи, че са три неща, а не две... Оказва се, че количеството им е определящ фактор при вземането на решение. А всъщност пропускат основни работи...
Няма какво да се лъжем. До преди няколко месеца бях същата кифла, ако не и значително по-зле. Тотално изгубена в детските магазини. И ако не бяха продавачките, които да ме облъчват със знанията и съветите си, то сигурно Ирина, Миглена, Таня, а и всички мои приятелки с деца, щяха да се сдобият с доста ужасни и непрактични подаръци.
Размерите на бебешките дрехи от съвсем скоро не са загадка. На моменти все пак се обърквам, защото се оказва, че всяка фирма си е сама за себе си и повече трябва да се гледа на око, отколкото да се има доверие на етикетите. Поради тази причина ми се струва, че пазаруването на дрехи за бебето онлайн е леко рисковано. Купих само няколко, колкото да не е без хич и спрях...
Колкото до кифлите с трите "неща"... До скоро нямах на идея какво е боди, долно боди, гащеризон... Кое за къде и за кога е... Не, не е rocket science и не трябва да задълбаваш много, ако не ти се налага. Все пак може би е добра идея всеки човек да мине през кратък основен курс колкото да не си дава парите за тъпотии, а наистина да зарадва близките си хора с хубав подарък. Иначе се кръстиш и разчиташ на милосърдието на продавачките. Стискаш тайно наум палци, че не работи на процент, а наистина ги е грижа за децата... В противен случай излизаш от магазина с ужасно скъп чисто нов балбукатор.
Няма какво да се лъжем. До преди няколко месеца бях същата кифла, ако не и значително по-зле. Тотално изгубена в детските магазини. И ако не бяха продавачките, които да ме облъчват със знанията и съветите си, то сигурно Ирина, Миглена, Таня, а и всички мои приятелки с деца, щяха да се сдобият с доста ужасни и непрактични подаръци.
Размерите на бебешките дрехи от съвсем скоро не са загадка. На моменти все пак се обърквам, защото се оказва, че всяка фирма си е сама за себе си и повече трябва да се гледа на око, отколкото да се има доверие на етикетите. Поради тази причина ми се струва, че пазаруването на дрехи за бебето онлайн е леко рисковано. Купих само няколко, колкото да не е без хич и спрях...
Колкото до кифлите с трите "неща"... До скоро нямах на идея какво е боди, долно боди, гащеризон... Кое за къде и за кога е... Не, не е rocket science и не трябва да задълбаваш много, ако не ти се налага. Все пак може би е добра идея всеки човек да мине през кратък основен курс колкото да не си дава парите за тъпотии, а наистина да зарадва близките си хора с хубав подарък. Иначе се кръстиш и разчиташ на милосърдието на продавачките. Стискаш тайно наум палци, че не работи на процент, а наистина ги е грижа за децата... В противен случай излизаш от магазина с ужасно скъп чисто нов балбукатор.
вторник, 7 януари 2014 г.
a touch too much
Изглеждам сякаш съм глътнала баскетболна топка, съдейки по последните ми снимки в профил. Лошата новина - предизвиквам желание да ми пипат корема у хора, без те да са кой знае какви NBA фенове.
Отстрани сигурно е cute, ама на мене не ми е. Изобщо. Тежи. А да не говорим как боли кръста, как се спи, как се седи... Ама не ми е за това думата.
Важно! Внимание!
Мили и добри хора!
Моля не пипайте корема на бременна жена, освен ако преди това изрично сте я попитали дали може и тя се е съгласила!
В противен случай може да я изненадате неприятно, а с опипването да й донесете доста негативни емоции и дискомфорт.
Цялата ситуация е просто абсурдна! Ни в клин, ни в ръкав един човек пипа корема на друг човек. Ако аз ви набарам за гърдите или за тестисите ей така, докато си седим и си говорим, ще ви стане ли приятно? И за да е още по-пълна картината, например да ги подържа 5 минутки - да усетя нещо си... Пффф...
Признавам си, в не чак толкова далечното минало аз също опипвах нерегламентирано бременни приятелки. Общо са само 2-3 такива регистрирани случая и да кажем, че сме си достатъчно близки с момичетата, за да го направя... Но не! Няма оправдание. Сега го разбирам чувството перфектно.
Бремеността е нещо много лично и много специално. Усещането за живот в мен е уникална привилегия и изборът е мой дали искам да я споделя с вас или не.
Отстрани сигурно е cute, ама на мене не ми е. Изобщо. Тежи. А да не говорим как боли кръста, как се спи, как се седи... Ама не ми е за това думата.
Важно! Внимание!
Мили и добри хора!
Моля не пипайте корема на бременна жена, освен ако преди това изрично сте я попитали дали може и тя се е съгласила!
В противен случай може да я изненадате неприятно, а с опипването да й донесете доста негативни емоции и дискомфорт.
Цялата ситуация е просто абсурдна! Ни в клин, ни в ръкав един човек пипа корема на друг човек. Ако аз ви набарам за гърдите или за тестисите ей така, докато си седим и си говорим, ще ви стане ли приятно? И за да е още по-пълна картината, например да ги подържа 5 минутки - да усетя нещо си... Пффф...
Признавам си, в не чак толкова далечното минало аз също опипвах нерегламентирано бременни приятелки. Общо са само 2-3 такива регистрирани случая и да кажем, че сме си достатъчно близки с момичетата, за да го направя... Но не! Няма оправдание. Сега го разбирам чувството перфектно.
Бремеността е нещо много лично и много специално. Усещането за живот в мен е уникална привилегия и изборът е мой дали искам да я споделя с вас или не.
Абонамент за:
Публикации (Atom)