слонът и неговият приятел

Пренесох три големи куфара с дрехи, които вече не ми стават, към Смолян. Ако на караулката на входа на града имаше кантар, както е по летищата, щяха да ме глобяват всеки път за свръх багаж.
Положението върви от страшно към трагично. От 25.05 до днешна дата съм цифром и словом 8 /осем!/ килограма отгоре. Не е добре за мен, а и за бебето, да качвам повече от 16 килограма. Това за цялата бременност. А аз вече съм навъртяла половината.
Преди две седмици се разделих с последния чифт дънки, който можех да закопчавам. Обмислям съвсем не на шега да вкарам малко пернишка мода в гардероба си. Един анцуг за всеки ден и един официален. За сватби.
Добре, че все още е хубаво времето и мога да въртя напред-назад с рокли. Но това мое щастие ще продължи най-много месец. А после какво?
Прегледах доста сайтове из интернет. Тъжна картинка... Има избор, ама няма избор! Дизайнът и цветовете са просто ужасни и много подтискащи.
Нямам само хобот, за да се допълни усещането за слон. А и изглеждането. Моят приятел в корема ме раздели с почти всички любими дрехи, дори и бельо... Започнах да купувам нови, но шопингът не върви много добре. Някои приятелки ми заеха дрехи, изостанали от техните бременности. Хах, все едно съм в някакво мое private бг-мама общество, в което се обменят предмети & съвети.:)
Останах само с три сутиена, в които да се чувствам добре и реших да си взема поне още един. Засилих се към магазина, само за да се сбълскам челно с модата за бременни. Наистина, удобно е. Комфорт. Памук. Ала бала. Обаче дизайнът не просто приземявя самолети. За вдигане изобщо не може да се говори, а последиците са шок&потрес - катастрофа в стил Lost. Ама без оцелели.
Не го разбирам. Това е страшен бизнес. А и всяка жена е твой потенциален клиент. Поне два пъти. Можеш да я заграждаш от първия до последния ден - дрехи, козметика, щуротии... Необяснимо за мен е защо предлагането е толкова слабо и изборът толкова ограничен.
Мда, и без това ми е подуто, а самочувствието намачкано отвсякъде. Защо трябва да си купувам скъпи&грозни дрехи, в които ще се чувствам още по-зле? Със същия успех мога да нахлузя чувал. Трябва само да му изрежа още три дупки - за ръцете и главата.
Имам няколко хубави идеи, които се чудя дали да изпратя към по-популярни сайтове в интернет. Или просто да си направя свой. :)

Аз съм Сънчо и идвам от Интернет

Преди няколко месеца си купих възглавница. По-подходящо име за нея е "Червейчо", отколкото "Сънчо", но едва ли могат да изкарат читав маркетингов план с това име, какво остава за продуктовото позициониране.
Всички хвалебствия, които ги пише в сайта са верни. Наистина е яката работа.
Препоръчвам я и на небременни жени. Мога да обогатя с доста снимков материал различните пози на ползване и приложения на възглавницата извън тези, посочени в сайта.:)
Предупреждавам, че е възможно половинката ви да я избие на ревност. Ще гушкате възглавницата доста повече, отколкото него. По-удобно е, а и тя не хърка. :Р
Възглавницата пристигна по куриер в голям хартиен плик. Бях си поръчала една допълнителна калъфка, освен тази, която е на нея, за да мога да сменям. Заедно с възглавницата пристигна и един запечатан плик-с-цип с допълнителен пълнеж - ако реша да я допълня или изпразня по мой вкус.
Неприятното в случая беше, че въпросният голям хартиен плик е наистина голям и е неудобен за носене. Другото е, че върху него са всички етикети, сертификати и брошури на продукта. Не е cool. Тогава бях някъде във втория месец. Бременността не ми личеше, а и имаше още поне месец преди да се знае знае ли се. Ако може да остане така, нали. Поне докато аз реша. А не Speedy да ме разнася по света и у нас.
Иначе сертификатите и брошурите ги оставете. Хубави са. Освен това са зелени, което засилва още повече еко-био-усещането. Просто добавете още една по-анонимна и дискретна опаковка, която да бъде и удобна за пренасяне. До тогава - водете си личния шерп, който да ви мъкне покупките.
Има още какво да се желае по отношение на цветовете на калъфките, но да кажем, че някакви основни нужди са покрити. Със сигурност ще има и претенциозни клиенти, който ще отидат в магазина с RAL каталог... Но когато загасиш лампата, не е много важно дали възглавницата пасва на цвят с боята на стените или мебелите, нали? :)

asl, pls

Германците предоставят на родителите следните три! възможности за пол на детето, който се попълва в свидетелството за раждане - мъж, жена и неопределен. Вицът - само ще си избере, когато порастне, вече добива съвсем реални измерения. И това много ми харесва.
Кога ще ги стигнем германците не е много ясно, но пък за сметка на това има родители, за които полът на детето е проблем с галактическа големина. Seriously.
Всяка жена си има дамски календар, в който записва меструациите си, а в последствие започва да изчислява по него овулациите си. Преди години можеше да откриеш най-обикновено календарче за 20 стотинки в портмонето ми някъде между личната карта и малки бележки за какво ли не. Сега "аналоговото приложение" е едно не много по-различно цифрово - малка икона с цветенце на телефона и таблета.
Наскоро разбрах, че освен овулационния има и лунен календар и видиш ли, звездите ти го говорят какво ще е - момче или момиче! Пичове, работата е дебела! Не само има хора, които се връзват на подобни щуротии, но и са готови да дадат луди пари за това - лични хороскопи и изчисления, за да се доберат до тази жизненоважна информация. В кой ден и час Генади трябва да изтряска Пенка, за да им се роди момиче и да го кръстят Ванеса. На баба му Радка. True story.
Къде идват германците в цялата схема и объркват ли системата на звезите с тяхното М, Ж и Н... Трудно ми в да коментирам.:)
Приемам нещата с усмивка и се доверявам на инстинктите си. Преди два дни, събота срещу неделя, сънувах, че раждам момиченце. Приличаше на мен като бебе (пухкаво мишелинче без коса) и беше със сини очи. Бях я кръстила Ева, но хората в съня ми я наричаха с друго име, което започва с А и има галено със С.
По въпросните лунни изчисления шансовете са 3 към 2 в полза на момчетата. Имам 5 вероятни дати на зачеване. Стоичков би казал, че работата е ту партс, а аз - Nothing Else Matters. Тази песен слушах вчера, когато за първи път усетих бебето да се движи в мен. Седях си спокойно на един стол, наслаждавайки се на късните фази на купона. Краката ме боляха, а токчетата ми се издигаше дим - много танци, народни хора... Сватба. Общо взето не е легитимно тържеството, ако не пуснат "Бяла роза". Факт. Пък и все още се женят хората, каквото и да ми говорите, че е модерно съвместното съжителство без брак (а.к.а съквартиранти или friends with benefits).
Да, има разлика дали ще се притесняваш само за една пишка, ако имаш син или за пишките на цялата махала, ако имаш дъщеря. Но това не е толкова страшно, колкото фактът, че родителите приемат децата им само като мъже и жени, а не като човешки същвества. По подобен начин възприемат и останалите хора - с етикети. Хомо, хетеро, би, транс...

Преди да знам дали ще е m или f. Или i. Преди да съм го видяла. Преди да го познавам. Аз вече го обичам. Детето ми. Nothing else matters.

once in a blue moon

Някои неща наистина се случват само тогава. Допълнително помага, ако е срядя. :) Пълнолуние е, а на всичкото отгоре - синьо!
Днес си направих първата инжекция. Ever. Напълно сама. В корема.
Трябваха ми точно две седмици след като ми ги предписаха, за да преодолея страха. Иглата не е кой знае колко голяма, все пак са мускулни. Притесняваше ме локацията.
Та така, разположих се удобно на леглото, топя нещо там памук със спирт и... после просто я забих! Малко е джънки цялата афера, но мисля, че се справих добре. Не се поду, няма синини или отоци. Преди това бях изгледала няколко клипчета в youtube, а в live консултацията преди известно време се включи Петя. Тя си поставя всеки ден мускулни инжекции с инсулин. Направи ми едно демо как го прави в една обедна почивка преди седмица, но честно казано не бих се доверила на друг човек, дори и да е медицинско лице. Предпочитам сама да си я шибна или да не я слагам изобщо!
Четох доста по форумите, конултирах се с двама други доктора допълнително. Единият ме посъветва да не си ги слагам, ако не искам. А другият ми каза, да не се мотая и да ги почвам.
В крайна сметка разумът надделя над чувствата...
Всичко започна в началото на юли, когато докторът ми предложи да си направя генетично изследване. Не е задължително, но е пожелателно. Прави се веднъж в живота, струва не малко пари, но в момента ми се намираха и казах - давай! Резултатите излезнаха след 20 дни и ако имаше по-къса от късата клечка, щях да съм я изтеглила. Струва ми се, че няма по-лоша възможна комбинация.
Единият генотип, който имам, се среща с висока честота при пациентки с обременена акушерска анамнеза, особено при пациентки със спонтанни хабитуални аборти. Същият генотип се засилва поради наличието на друг ген в мен и съответно двата в комбинация проявяват кумулативен ефект относно повишен риск от спонтанни аборти и дълбоки венозни тромбози. Отделно някакъв си трети генотип, който също имам, е за намалена ензимна активност.
Доста неприятно, но го приемам сравнително спокойно. Чак се учудвам от себе си!:) Живяла съм някак си 30 години с всичко това, трябва да бутна още 5 месеца на лекарства, а за после - ще видим.
За да е добре бебето, т.е. да има възможно най-нисък риск, по този повод трябва всеки ден до края на бременността да си поставям инжекция Clexane и да пия по една таблетка Aspirin Protect. Първото разрежда кръвта, а второто е за сърцето.
С други думи - day one, 175 to go.

Има време за всичко и всяко нещо с времето си.

Hello, you are 13 weeks pregnant, within the 2nd trimester.

Така ме поздравява едно от приложенията на таблета, когато го стартирам.
Всъщност, поздравът е различен всеки ден, просто днес е едно такова... фатално и емблематично.:)

Всички размисли, страсти и приключения, които не са по темата - в другия ми блог.

Връщам се към четенето и писането след дълга лятна ваканция. Случиха ми се доста неща, а много други проспах. Буквално!...
И те така...
Сега прочетете още веднъж заглавието на публикацията.:)

П.П. Имам силни подозрения, че така свършваше роман/разказ на Зелазни. Не се сещам кой...