Тази сутрин открих, че вече няма нужда да си гладя блузите и тениските. Nice, a? :)
Просто ги обличам и те се опъват идеално по "глобуса", известен още като резиденцията на малката принцеса за следващите 2 месеца.
Роклите в гардероба, които ми стават, са всичко на всичко две. До скоро бяха три, но се наложи да дисквалифицирам един модел. Дължината й стана опасно къса. Пак заради глобуса. :)
Най-удобно ми е да съм с дънки или панталони. Купих си няколко чифта специално за бременни, а за блузи и т.н. се придържам към магазините за "цивилни". Модата за бременни е крайно подтискаща - предимно палатки, в ужасно и тъмни цветове или някакви райета в стил призън брейк и нито намек за предстоящите празници. ХоХо!
Все по-трудно ми е да се навеждам да си връзвам обувките и предвиждам скорошна миграция към ботушки с цип. В краен случай - зимни джапанки с грайфер и шошоните на баба.
Красотата на цялото това напълняване е в гърдите... Последният ми сутиен е 80D, ареолите и зърната са приятно потъмнели... f@ckin' porn star... Почти е сигурно, че ще увелича размера на чашката с още един през следващите месеци. Мда.
четвъртък, 21 ноември 2013 г.
вторник, 19 ноември 2013 г.
the princess who was... & my name is...
Все още не мога да избера име за детето ми.
Иска ми се да е кратко или ако е дълго, да има хубаво галено.
Желателно е да не съдържа Л и Р, които просто липсват в азбуката на 98% от населението на Панагюрище, както и на околностите в радиус от 30 километра. СкакаУЕц, миУо мишУЕнце... Мда, тегава е работата и повечето имена, които ми допадат и харесвам, още от самото начало са обречени. Примерно - Калина или Лили.
Наистина, няма да живея, както и тя, 100 години тук, но да кажем, че поне следващите три или пет години. А първите седем са си важни. Не знам как детето ще си научи да си пише името или да го произнася, ако само майка му го изговаря правилно...
Други фаворити са ми Ева, Александра и Ирина.
Не възнамерявам да кръщавам детето ми на баби/дядовци или пък да се съобразявам с тяхното мнение. Те са имали своя шанс и избор да кръщават преди 30-тина години. Сега е мой ред.
Гледам последните ехографските снимки и се опитвам да си представя кое име най-много би й отивало... Ще трябва да е нещо манекенско, защото за сега върви да е доста голяма и висока. :)
В крайна сметка, каквото и име да й избера, тя ще си хареса друго и ще е такава каквато е. :) Виртуалната й самоличност ще е с адския никнейм и съвсем няма да има значение какво майка й си е мислила. Мда.
Иска ми се да е кратко или ако е дълго, да има хубаво галено.
Желателно е да не съдържа Л и Р, които просто липсват в азбуката на 98% от населението на Панагюрище, както и на околностите в радиус от 30 километра. СкакаУЕц, миУо мишУЕнце... Мда, тегава е работата и повечето имена, които ми допадат и харесвам, още от самото начало са обречени. Примерно - Калина или Лили.
Наистина, няма да живея, както и тя, 100 години тук, но да кажем, че поне следващите три или пет години. А първите седем са си важни. Не знам как детето ще си научи да си пише името или да го произнася, ако само майка му го изговаря правилно...
Други фаворити са ми Ева, Александра и Ирина.
Не възнамерявам да кръщавам детето ми на баби/дядовци или пък да се съобразявам с тяхното мнение. Те са имали своя шанс и избор да кръщават преди 30-тина години. Сега е мой ред.
Гледам последните ехографските снимки и се опитвам да си представя кое име най-много би й отивало... Ще трябва да е нещо манекенско, защото за сега върви да е доста голяма и висока. :)
В крайна сметка, каквото и име да й избера, тя ще си хареса друго и ще е такава каквато е. :) Виртуалната й самоличност ще е с адския никнейм и съвсем няма да има значение какво майка й си е мислила. Мда.
леглото
Страдам от избирателна суеверност. :)
Примерно, винаги тръгвам напред, когато карам кола, дори и ако трябва да излезна на заден. Може да са 2 сантиметра напред, но е напред. Първа, после задна. Това е.
Друга моя странност са черните котки. Не смятам, че са лош късмет. Напомнят ми за дядо ми и съм сигурна, че ако срещна такава, денят ми ще бъде извънредно хубав.
Някъде обаче човек трябва да тегли чертата. През моя личен праг на допустимост не преминаха:
- червен конец на ръката... малко ми е вуду-кифленско;
- без постригване&боядисване на косата... изобщо не звучи сериозно, че в следствие на занемарения ми външен вид, детето ми ще има дълги мигли (ако е f) или голям член (ако е m);
- никакви покупки за бебето преди раждането... не знам кои са тези хора, които си го причиняват съвсем съзнателно;
Не усетих как мина времето. Как така двете черти станаха 13 килограма в плюс? Не разбрах. Днес е първият ми ден в седмия месец. Малката принцеса в мен я очаква бляскава кикбокс кариера, съдейки по ритниците и лактите, с които непрекъснато ме налага.
В последните няколко седмици започнах да "гнездя" и малко по малко да подготвям жилището за идването на новия човек в моя живот.
Поразчистих, поизхвърлих разни неща, поподредих и започнах пазаруването. Стартирах с леглото.
В началото възнамерявах да купя сгъваема кошара на две нива. Аргументите "ЗА" започнаха да се трупат - жилището е малко, всичко на всичко две стаи (хол със кухня + спалня), лесно ще се мести от стая в стая, защото е лека, а и ще се мъкне, когато пътувам, което пък е сравнително често...
Разходка по магазините на живо, както и задълбочен research в интернет ме доведоха до следните заключения за преносимите кошари, които тотално промениха решението ми.
1. Материали, дизайн, изработка, функционалност - под всякаква критика. Китайски боклучета евриуеър. Хубавите и качествени модели са над 250 лева, което ги изравнява с ниския клас дървени легла.
2. Защо трябва да слагаш цип отстрани, за да може да излиза детето само и да го отваря, когато си поиска? Целта да сложиш детето в кошара и зад решетки е да не може да излиза! Prison Break - нов, неизлъчван сезон...
3. На всички кошари шибват по един "повивалник", който ще се използва всичко на всичко три пъти. Просто е твърде малък и непрактичен. Следва загуба на време в чудене по въпроса - Къде да се завре това нещо, дето повече никога няма да ми затрябва, така че най-малко да ми пречи? Разбира се, продавачките в магазина ще ви облъчват и ще се възползват от наивността ви и ще пробутват "повивалника" като адската екстра и яката работа. Е, не е. Просто успокойте хормоните и кажете НЕ на емоционалните покупки.
4. Вградена в кошарата въртележка с малки китайски играчки и няколко хита the best of Mozart правят цената на кошарата +90 лева, в сравнение с другите, които нямат тази "екстра". Не мога да трая китайски аудио играчки. Честно. Детето ми няма да се приспива с класическа музика made in China, а с много внимателно селектиран плейлист от любимите ми песни. По книгите пише, че детето реагира на музика, която е слушало, докато е било в корема на майката. Няма да се учудя, ако се му се доспива на Роби Уилямс.:) В последните няколко дни фаворит ми е Better man.
Та толкова пари за 5 песни няма кой да даде. :) Youtube & Grooveshark са free.
5. Масово кошарите се сгъват трудно. Тегава работа. Адски демотивиращо е да се използват за това, за което са - за път. В крайна сметка се оказва, че си си купил преносимо легло, което използваш като стационарно. А от един момент, когато детето е по-голямо, разбираш колко са нестабилни - поклащат се, огъват се... Това е проблем на всички продукти две в едно, за които си мислиш, че си платил малко, врътнал си далавера. На финала винаги увисваш с нула от две.
6. Мрежите на кошарата събират много прахоляци и са трудни за поддръжка/почистване.
7. Размерите на сгъваемите кошари са като на дървените легла. Абсолютно еднакви. Вътрешните размерни са или са 60/120, или 70/140. Място не се спестява по никакъв начин, а с някои модели кошари можеш да си зашиеш страхотен автогол. Има разни китайски дизайнерски изцепки, които освен че заемат повече място, може да не можеш и да ги прекараш в съседната стая без да ги разглобиш. Причината - страничните крака са криви, в което има някаква естетика и хваща окото, но се губят десетина сантиметра на ширина и дължина. Ако живеете в ергенски апартамент тип кутийка, знаете, че 10 сантиметра са си 10 сантиметра.
Всичко по-горно се илюстрира в хита на Cangaroo - Funny Dreams. Съвсем сериозно, това е бест селър. А защо е така, нямам никакво философско обяснение.
Родители, вече направили тази покупка за първото си дете, казват, че ако сега купуват, ще дадат по-малко пари за легло и повече пари за матрак. Всъщност, той е важният. В началото детето ще прекарва по едно 20-22 часа от деня, лежейки на него. А тенденцията е да го използва поне 3 години. И така без много да му мисля, ще вкарам по-сериозната финансова инвестиция в чаршафи и матрак без да правя компромиси с качеството. Био, еко, меко, ала бала... Всичките му там анджаклъми.
А за леглото... Това е първото нещо, което виждам сутрин, когато се събудя от около седмица. Съвсем обикновено, бяло. Ако нямах ограничения в бюджета бих купила Micuna. Най-смотаните модели започват от 670 лева.:) Видях ги на живо на изложение в Интер Експо Център и определено правят впечатление.
На второ място по хубост и цена класирах IKEA. Разопаковане - 20 минути, сглобяване - 180 минути. Финален резултат - всичко е супер! Събира се точно, както си мислех, а благодарение на малките пластмасови крачета мога да го плъзгам без проблем от хола в спалнята. Трябва да похваля support-а на ИКЕА. Отговориха ми бързо и коректно на писмата във връзка с уточняване на артикулите, както и проверка на складови наличности.
Резервният вариант беше едно легло, което видях във ВисВиталис. Изглеждаше най-добре на фона на останалите грозотии, които дори не смятам да коментирам. Просто трагедия.
Та това детско легло е по-евтино от IKEA и по-скъпо от повечето модели дървени кошари (разбирайте и по-малко грозно), но... Отново плащаш за неща, който никога няма да използваш. Използва ги само търговецът - неговият маркетингов трик, за да те накара да го предпочетеш пред конкурентите на пазара. В случая - леглото има колелца, който трябва да махнеш, за да го направиш на люлка. Сега си представете как разнасяте детето насам-натам, кърмите го и му обяснявате да почака, нали, да не реве десетина минути, докато вие ПОВДИГНЕТЕ леглото, за да махнете колелцата... Сигурно е проектирано от човек, който е виждал деца само на снимка. В интернет.
Не, просто няма да слагам и да махам колела всеки ден или през ден. Адската тъпотия.
Отделно, трябва да разчитам, че спирачките им ще работят безотказно. И тук е другият хит - имаш колела, но ги застопоряваш и вече не може да се мести. М, за какво са ми тогава? Фиксирам го веднъж и това е. Защо да не мога да си го пренеса докъдето ми трябва и да приключа, а непременно да ми трябват колела, чийто спирачки ще се чудя - държат или не. Ще тръгне ли детето на някъде, докато спи или?
Едно на ръка, че трудно ще се шмугна между леглото и стената и в двата случая - махане на колело или пускане на спирачка. Трябва да съм с размерите на Малечка-Палечка и със силата на Станка Златева. Просто пак ще си го повдигам и местя като най-обикновено стационарно легло за всяка от двете операции.
Последното, което ме отказа, беше изработката. Може би мострата в магазина е била правена в петък. Майсторска работа. Личеше си как за мазали боята с четката, в което има известен чар, но... Айде, нЕма нужда.
Ако някой ден изобщо стигна до купуване на сгъваема кошара, ще е една от тези двете - Breeze на 4MOMS или SENA на NUNA. Цените са между 500 и 300 лева. Поне ще знам за какво съм си дала парите. С всичко останало само ще се чудя дали не е по-добре да не бях купувала нищо изобщо.
Примерно, винаги тръгвам напред, когато карам кола, дори и ако трябва да излезна на заден. Може да са 2 сантиметра напред, но е напред. Първа, после задна. Това е.
Друга моя странност са черните котки. Не смятам, че са лош късмет. Напомнят ми за дядо ми и съм сигурна, че ако срещна такава, денят ми ще бъде извънредно хубав.
Някъде обаче човек трябва да тегли чертата. През моя личен праг на допустимост не преминаха:
- червен конец на ръката... малко ми е вуду-кифленско;
- без постригване&боядисване на косата... изобщо не звучи сериозно, че в следствие на занемарения ми външен вид, детето ми ще има дълги мигли (ако е f) или голям член (ако е m);
- никакви покупки за бебето преди раждането... не знам кои са тези хора, които си го причиняват съвсем съзнателно;
Не усетих как мина времето. Как така двете черти станаха 13 килограма в плюс? Не разбрах. Днес е първият ми ден в седмия месец. Малката принцеса в мен я очаква бляскава кикбокс кариера, съдейки по ритниците и лактите, с които непрекъснато ме налага.
В последните няколко седмици започнах да "гнездя" и малко по малко да подготвям жилището за идването на новия човек в моя живот.
Поразчистих, поизхвърлих разни неща, поподредих и започнах пазаруването. Стартирах с леглото.
В началото възнамерявах да купя сгъваема кошара на две нива. Аргументите "ЗА" започнаха да се трупат - жилището е малко, всичко на всичко две стаи (хол със кухня + спалня), лесно ще се мести от стая в стая, защото е лека, а и ще се мъкне, когато пътувам, което пък е сравнително често...
Разходка по магазините на живо, както и задълбочен research в интернет ме доведоха до следните заключения за преносимите кошари, които тотално промениха решението ми.
1. Материали, дизайн, изработка, функционалност - под всякаква критика. Китайски боклучета евриуеър. Хубавите и качествени модели са над 250 лева, което ги изравнява с ниския клас дървени легла.
2. Защо трябва да слагаш цип отстрани, за да може да излиза детето само и да го отваря, когато си поиска? Целта да сложиш детето в кошара и зад решетки е да не може да излиза! Prison Break - нов, неизлъчван сезон...
3. На всички кошари шибват по един "повивалник", който ще се използва всичко на всичко три пъти. Просто е твърде малък и непрактичен. Следва загуба на време в чудене по въпроса - Къде да се завре това нещо, дето повече никога няма да ми затрябва, така че най-малко да ми пречи? Разбира се, продавачките в магазина ще ви облъчват и ще се възползват от наивността ви и ще пробутват "повивалника" като адската екстра и яката работа. Е, не е. Просто успокойте хормоните и кажете НЕ на емоционалните покупки.
4. Вградена в кошарата въртележка с малки китайски играчки и няколко хита the best of Mozart правят цената на кошарата +90 лева, в сравнение с другите, които нямат тази "екстра". Не мога да трая китайски аудио играчки. Честно. Детето ми няма да се приспива с класическа музика made in China, а с много внимателно селектиран плейлист от любимите ми песни. По книгите пише, че детето реагира на музика, която е слушало, докато е било в корема на майката. Няма да се учудя, ако се му се доспива на Роби Уилямс.:) В последните няколко дни фаворит ми е Better man.
Та толкова пари за 5 песни няма кой да даде. :) Youtube & Grooveshark са free.
5. Масово кошарите се сгъват трудно. Тегава работа. Адски демотивиращо е да се използват за това, за което са - за път. В крайна сметка се оказва, че си си купил преносимо легло, което използваш като стационарно. А от един момент, когато детето е по-голямо, разбираш колко са нестабилни - поклащат се, огъват се... Това е проблем на всички продукти две в едно, за които си мислиш, че си платил малко, врътнал си далавера. На финала винаги увисваш с нула от две.
6. Мрежите на кошарата събират много прахоляци и са трудни за поддръжка/почистване.
7. Размерите на сгъваемите кошари са като на дървените легла. Абсолютно еднакви. Вътрешните размерни са или са 60/120, или 70/140. Място не се спестява по никакъв начин, а с някои модели кошари можеш да си зашиеш страхотен автогол. Има разни китайски дизайнерски изцепки, които освен че заемат повече място, може да не можеш и да ги прекараш в съседната стая без да ги разглобиш. Причината - страничните крака са криви, в което има някаква естетика и хваща окото, но се губят десетина сантиметра на ширина и дължина. Ако живеете в ергенски апартамент тип кутийка, знаете, че 10 сантиметра са си 10 сантиметра.
Всичко по-горно се илюстрира в хита на Cangaroo - Funny Dreams. Съвсем сериозно, това е бест селър. А защо е така, нямам никакво философско обяснение.
Родители, вече направили тази покупка за първото си дете, казват, че ако сега купуват, ще дадат по-малко пари за легло и повече пари за матрак. Всъщност, той е важният. В началото детето ще прекарва по едно 20-22 часа от деня, лежейки на него. А тенденцията е да го използва поне 3 години. И така без много да му мисля, ще вкарам по-сериозната финансова инвестиция в чаршафи и матрак без да правя компромиси с качеството. Био, еко, меко, ала бала... Всичките му там анджаклъми.
А за леглото... Това е първото нещо, което виждам сутрин, когато се събудя от около седмица. Съвсем обикновено, бяло. Ако нямах ограничения в бюджета бих купила Micuna. Най-смотаните модели започват от 670 лева.:) Видях ги на живо на изложение в Интер Експо Център и определено правят впечатление.
На второ място по хубост и цена класирах IKEA. Разопаковане - 20 минути, сглобяване - 180 минути. Финален резултат - всичко е супер! Събира се точно, както си мислех, а благодарение на малките пластмасови крачета мога да го плъзгам без проблем от хола в спалнята. Трябва да похваля support-а на ИКЕА. Отговориха ми бързо и коректно на писмата във връзка с уточняване на артикулите, както и проверка на складови наличности.
Резервният вариант беше едно легло, което видях във ВисВиталис. Изглеждаше най-добре на фона на останалите грозотии, които дори не смятам да коментирам. Просто трагедия.
Та това детско легло е по-евтино от IKEA и по-скъпо от повечето модели дървени кошари (разбирайте и по-малко грозно), но... Отново плащаш за неща, който никога няма да използваш. Използва ги само търговецът - неговият маркетингов трик, за да те накара да го предпочетеш пред конкурентите на пазара. В случая - леглото има колелца, който трябва да махнеш, за да го направиш на люлка. Сега си представете как разнасяте детето насам-натам, кърмите го и му обяснявате да почака, нали, да не реве десетина минути, докато вие ПОВДИГНЕТЕ леглото, за да махнете колелцата... Сигурно е проектирано от човек, който е виждал деца само на снимка. В интернет.
Не, просто няма да слагам и да махам колела всеки ден или през ден. Адската тъпотия.
Отделно, трябва да разчитам, че спирачките им ще работят безотказно. И тук е другият хит - имаш колела, но ги застопоряваш и вече не може да се мести. М, за какво са ми тогава? Фиксирам го веднъж и това е. Защо да не мога да си го пренеса докъдето ми трябва и да приключа, а непременно да ми трябват колела, чийто спирачки ще се чудя - държат или не. Ще тръгне ли детето на някъде, докато спи или?
Едно на ръка, че трудно ще се шмугна между леглото и стената и в двата случая - махане на колело или пускане на спирачка. Трябва да съм с размерите на Малечка-Палечка и със силата на Станка Златева. Просто пак ще си го повдигам и местя като най-обикновено стационарно легло за всяка от двете операции.
Последното, което ме отказа, беше изработката. Може би мострата в магазина е била правена в петък. Майсторска работа. Личеше си как за мазали боята с четката, в което има известен чар, но... Айде, нЕма нужда.
Ако някой ден изобщо стигна до купуване на сгъваема кошара, ще е една от тези двете - Breeze на 4MOMS или SENA на NUNA. Цените са между 500 и 300 лева. Поне ще знам за какво съм си дала парите. С всичко останало само ще се чудя дали не е по-добре да не бях купувала нищо изобщо.
петък, 8 ноември 2013 г.
Хранителни добавки
Това са витамините. Имат си всичко, за което може да се сетите. Големият бонус - надписани са като за мен. Чувствам го като лично послание - вземи две от зелените и едно от сините в понеделник, Иванке!:)
Ако все още чакате резултатите от генетичните си изследвания, а със сигурност знаете, че сте бременна, може да приемате и само тези витамини. Другият вариант е да жулите по 10 таблетки Неофолик Мета. Няма опасност от предозиране, а ако сте от 10% процента жени с MTHFR генна мутация, просто си е задължително.
Ето и два линка по темата защо е важно.
Линк - 1
Линк - 2
Ако все още чакате резултатите от генетичните си изследвания, а със сигурност знаете, че сте бременна, може да приемате и само тези витамини. Другият вариант е да жулите по 10 таблетки Неофолик Мета. Няма опасност от предозиране, а ако сте от 10% процента жени с MTHFR генна мутация, просто си е задължително.
Ето и два линка по темата защо е важно.
Линк - 1
Линк - 2
неделя, 20 октомври 2013 г.
medication
Започвам поредната кутия инжекции Клексан.
Имам си drug dealer on speed dial в София. Обаждам се, купуват ми ги и отивам да си ги взема или ми ги изпращат. Интересно е, че варират между 8 и 5 лева в зависимост от географските ширини/дължини. Тенденцията е, че колкото е по-голямо селото, толкова са по-скъпи инжекциите. В Панагюрище една струва 8.12, в Пазарджик - 7.89, а в София - 5.05 лева...
От около седмица си слагам инжекциите сутрин, вместо вечер и май така се чувствам по-добре. Принципно няма значение кога. Важно е само да е по едно и също време всеки ден. Странични ефекти не съм забелязала, освен малко кръв в сополите всяка сутрин, когато си духам носа. :)
Малко е junkie & trainspotting цялата работа... И съм станала изключително добра.:) Рядко успявам да си направя синини, но все пак имам няколко и за мое най-голямо съжаление им отнема седмици преди да изчезнат напълно. Таргет зоната е с радиус 5 сантиметра около пъпа. Евентуално може и в бедрата или ръцете, но при последния вариант инжекцията трябва да се поставя от друг, което определено не ми е оферта. От над 60 инжекции до тук, само един единствен път ми я е поставял друг човек - преди няколко седмици акушерката на пловдивския ми доктор ми показа как мога да си я правя на ръката, ако реша, че искам да сменя мястото. Предпочитам да се придържам към предписанието в листовката, а именно - корема. Обяснявам си го с факта, че е богато кръвоснабден и лекарството се усвоява по-добре и по-бързо от организма.
В началото ме смущававаха доста неща, вкарвах се във филми, тревожех се. Съхранявам ли правилно лекарството? Правилно ли си го поставям? Има въздух в предварително напълнената спринцовка - дали да го изкарам?... Изобщо, щуротии на кутии. Като се фокусираш в детайлите и губиш цялата картина. :) Най-трудното беше да преодолея страха си. Някъде малко след първата седмица започнах да си забивам иглата без изобщо да се замисля.
Помогнаха лекарите ми, както и интернет... Не просто клипчетата или форумите. Просто изведъж осъзнах колко много хора има, които са в същата ситуация. Гадостите не се случват на учинайката на познат на мой приятел, ами на мен. Да, на мен. И хич не съм уникална снежинка. Тромбофилията е доста често срещана. Повечето жени разбират, че я имат по най-лошия възможен начин - губят бебетата си между петия и деветия месец. Не, че някой печата гаранции, че нищо няма да се случи и при прилагането на лечение - клексан + аспирин протект, но да кажем, че шансовете са значително по-високи финалът на филма да е с happy end. Ето две статии, които хвърлят светлина по темата.
Статия 1
Статия 2
П.П. Все още не съм открила къде да изхвърлям използваните спринцовки. Събирам ги в една кутия и пак са се натрупали доста. Струва ми се адски нередно да ги пусна в общия контейнер за боклук. Дразня се, че това е поредният неуреден въпрос, гравитиращ около мизерията на българското здравеопазване.
В крайна сметка, разбрала съм се с лекаря ми и му ги оставям при всяко посещение, защото има сключен договор с фирма, която събира и изхвърля такива специални отпадъци.
Имам си drug dealer on speed dial в София. Обаждам се, купуват ми ги и отивам да си ги взема или ми ги изпращат. Интересно е, че варират между 8 и 5 лева в зависимост от географските ширини/дължини. Тенденцията е, че колкото е по-голямо селото, толкова са по-скъпи инжекциите. В Панагюрище една струва 8.12, в Пазарджик - 7.89, а в София - 5.05 лева...
От около седмица си слагам инжекциите сутрин, вместо вечер и май така се чувствам по-добре. Принципно няма значение кога. Важно е само да е по едно и също време всеки ден. Странични ефекти не съм забелязала, освен малко кръв в сополите всяка сутрин, когато си духам носа. :)
Малко е junkie & trainspotting цялата работа... И съм станала изключително добра.:) Рядко успявам да си направя синини, но все пак имам няколко и за мое най-голямо съжаление им отнема седмици преди да изчезнат напълно. Таргет зоната е с радиус 5 сантиметра около пъпа. Евентуално може и в бедрата или ръцете, но при последния вариант инжекцията трябва да се поставя от друг, което определено не ми е оферта. От над 60 инжекции до тук, само един единствен път ми я е поставял друг човек - преди няколко седмици акушерката на пловдивския ми доктор ми показа как мога да си я правя на ръката, ако реша, че искам да сменя мястото. Предпочитам да се придържам към предписанието в листовката, а именно - корема. Обяснявам си го с факта, че е богато кръвоснабден и лекарството се усвоява по-добре и по-бързо от организма.
В началото ме смущававаха доста неща, вкарвах се във филми, тревожех се. Съхранявам ли правилно лекарството? Правилно ли си го поставям? Има въздух в предварително напълнената спринцовка - дали да го изкарам?... Изобщо, щуротии на кутии. Като се фокусираш в детайлите и губиш цялата картина. :) Най-трудното беше да преодолея страха си. Някъде малко след първата седмица започнах да си забивам иглата без изобщо да се замисля.
Помогнаха лекарите ми, както и интернет... Не просто клипчетата или форумите. Просто изведъж осъзнах колко много хора има, които са в същата ситуация. Гадостите не се случват на учинайката на познат на мой приятел, ами на мен. Да, на мен. И хич не съм уникална снежинка. Тромбофилията е доста често срещана. Повечето жени разбират, че я имат по най-лошия възможен начин - губят бебетата си между петия и деветия месец. Не, че някой печата гаранции, че нищо няма да се случи и при прилагането на лечение - клексан + аспирин протект, но да кажем, че шансовете са значително по-високи финалът на филма да е с happy end. Ето две статии, които хвърлят светлина по темата.
Статия 1
Статия 2
П.П. Все още не съм открила къде да изхвърлям използваните спринцовки. Събирам ги в една кутия и пак са се натрупали доста. Струва ми се адски нередно да ги пусна в общия контейнер за боклук. Дразня се, че това е поредният неуреден въпрос, гравитиращ около мизерията на българското здравеопазване.
В крайна сметка, разбрала съм се с лекаря ми и му ги оставям при всяко посещение, защото има сключен договор с фирма, която събира и изхвърля такива специални отпадъци.
понеделник, 7 октомври 2013 г.
Sure? Check! - part 1
Прекарала съм около 10 години от съзнателния си живот в страх, че ще забременеея. После още 4 години - пак в страх, че това никога няма да ми се случи. Смешно, страшно или тъжно - няма значение. Аланис би казала по темата a little too ironic, а аз...
Когато си на двадесет, още не знаеш лале ли си, зюмбюл ли си. А пък и много не личи. Поне на акъл. Бебета и бременност изобщо не са в схемата.
Един скъсан презерватив, малко спек, повече паника, Постинор. Следват няколко дни и да кажем, че към края на втория вече съм безапелационен шампион в триетлон, включващ следните дисциплини - непробуден 12 часов сън, адски болки и драма. Много драма. После ми идва цикълът. Пускайте финалните надписи...
Гледам облекчено червените капки кръв в тоалетната, коремът ме скъсва, ама ми е едно такова.... Хубаво! Залива ме облекчение. Няма никакво значение, че следващите 5 дни ще съм в "бабешките" гащи, с дамски превръзки и всички съпътстващи глезотии - главоболие, подут корем, пъпки по цялото лице...
Кой да знае, че няколко години по-късно, същите тия червени капки всеки месец ще ме вкарват в едни други размисли и страсти. Аланис, Аланис, Аланис! Да ти еб@ майката, Аланис!...
Упражнението с постинора съм го играла няколко пъти. В някои случаи - като за Оскар и пред публика. Real Drama Queen. Нищо, че по душа, местожителство и призвание съм принцеса. С кайма и кашкавал.
Та предпазните мерки са взети, нали - преди, след и по време на. Обаче! Закъснява ми нещо като седмица и е важно филми да се правят. Разбира се, трябва някой да ми държи ръката в този труден и трагичен момент. Ирина, 2-ри блок, студентски град... Drum solo, резултатът е... една черта! Всички въздъхват облекчено, а аз изтривам от главата си всякакви мисли за клиники и аборти. Поне до следващия път.
Не знам. Струваше ми се, че само да мигнеш с очи и... хоп! Миг невнимание, цял живот инженер или по-лошо. Бременна. Все едно по-въздуха се предаваше тази "болест" и ако не си затвориш вечер добре прозореца, може да те полази.
Едно такова светло бъдеще пред мен. Пред него. Какви бебета?! Оказа се после, че наистина е светло, макар и не съвсем бъдеще, но фокусът е другаде. Важното е, че в най-безотговорните си моменти съм била малко или много отговорна. И подкрепяна. От близки и специални за мен хора. Къде си помогнах сама, къде ми помогна съдбата, не знам. Сигурно и не трябва.
Общо взето за десетина години причините или оправданията защо не искам да имам деца точно сега, в тая съща минута, варираха според настроението и обстоятелствата. Правих си годишните профилактични прегледи, колкото да ме посъветват за подходящи за мен контрацептивни хапчета, от които да не се окосмявам на необичайни места като например по ташаците...
Малко старомодно, ама си представях първо бяла рокля. После памперси. В такава последователност. Не исках детето ми да си мисли, че е причината за моя брак. Като малка си броях колко месеца има между рождения ми ден и сватбата на нашите. Някак ми беше хрумнало, че е възможно да са се оженили, защото съм била на път. Ми, демокрация и детски му работи, какво да го правиш? Такива бяха деведесетте - в духа на любовните романи...
Та трудно мога да се сетя за по-тъпа причина за сватба и съответната ситуация с бременната булка. Окей, една беля, ама защо и друга? Спомням си, че ми задаваха преди сватбата директно такива "неудобни" въпроси. Бях един или да го кажем направо - цели три kg отгоре в сравнение с традиционната ми аеродинамична форма и будех подозрения. А и кой нормален се жени на 24 години? Мда, трябва да си млад, щур и да е по любов.
После чаках. Чаках да е сряда, да е високосна година, да вали, да имаме собствено жилище, а не да сме на квартира, да имаме някакви пари на страна, а не всичко да заминава месец за месец, да поживея малко безгрижно и просто така, без котви - накъдето ми видят очите и без конкретно пристанище... Чаках да стана готова или поне да се почувствам такава. Нищо, че не съм. Чаках го тоя момент, когато ще реша, че искам да имам деца. Винаги съм приемала за даденост, че ще мога да имам и е въпрос само на желание. Е, не беше точно така, но... Аланис,Аланис, Аланис! И триста слона са ти малко, да знаеш!...
В един прекрасен августовски ден през 2009 ме озари идеята. Това е. Не беше изпълнено нито едно от необходимите & достатъчни условия, в които намирах оправдание защо не искам деца сега. Но вече бях наясно, че това са само оправдания и мога да чакам и отлагам до безкрай. А исках ли? Не. Вече не.
Когато си на двадесет, още не знаеш лале ли си, зюмбюл ли си. А пък и много не личи. Поне на акъл. Бебета и бременност изобщо не са в схемата.
Един скъсан презерватив, малко спек, повече паника, Постинор. Следват няколко дни и да кажем, че към края на втория вече съм безапелационен шампион в триетлон, включващ следните дисциплини - непробуден 12 часов сън, адски болки и драма. Много драма. После ми идва цикълът. Пускайте финалните надписи...
Гледам облекчено червените капки кръв в тоалетната, коремът ме скъсва, ама ми е едно такова.... Хубаво! Залива ме облекчение. Няма никакво значение, че следващите 5 дни ще съм в "бабешките" гащи, с дамски превръзки и всички съпътстващи глезотии - главоболие, подут корем, пъпки по цялото лице...
Кой да знае, че няколко години по-късно, същите тия червени капки всеки месец ще ме вкарват в едни други размисли и страсти. Аланис, Аланис, Аланис! Да ти еб@ майката, Аланис!...
Упражнението с постинора съм го играла няколко пъти. В някои случаи - като за Оскар и пред публика. Real Drama Queen. Нищо, че по душа, местожителство и призвание съм принцеса. С кайма и кашкавал.
Та предпазните мерки са взети, нали - преди, след и по време на. Обаче! Закъснява ми нещо като седмица и е важно филми да се правят. Разбира се, трябва някой да ми държи ръката в този труден и трагичен момент. Ирина, 2-ри блок, студентски град... Drum solo, резултатът е... една черта! Всички въздъхват облекчено, а аз изтривам от главата си всякакви мисли за клиники и аборти. Поне до следващия път.
Не знам. Струваше ми се, че само да мигнеш с очи и... хоп! Миг невнимание, цял живот инженер или по-лошо. Бременна. Все едно по-въздуха се предаваше тази "болест" и ако не си затвориш вечер добре прозореца, може да те полази.
Едно такова светло бъдеще пред мен. Пред него. Какви бебета?! Оказа се после, че наистина е светло, макар и не съвсем бъдеще, но фокусът е другаде. Важното е, че в най-безотговорните си моменти съм била малко или много отговорна. И подкрепяна. От близки и специални за мен хора. Къде си помогнах сама, къде ми помогна съдбата, не знам. Сигурно и не трябва.
Общо взето за десетина години причините или оправданията защо не искам да имам деца точно сега, в тая съща минута, варираха според настроението и обстоятелствата. Правих си годишните профилактични прегледи, колкото да ме посъветват за подходящи за мен контрацептивни хапчета, от които да не се окосмявам на необичайни места като например по ташаците...
Малко старомодно, ама си представях първо бяла рокля. После памперси. В такава последователност. Не исках детето ми да си мисли, че е причината за моя брак. Като малка си броях колко месеца има между рождения ми ден и сватбата на нашите. Някак ми беше хрумнало, че е възможно да са се оженили, защото съм била на път. Ми, демокрация и детски му работи, какво да го правиш? Такива бяха деведесетте - в духа на любовните романи...
Та трудно мога да се сетя за по-тъпа причина за сватба и съответната ситуация с бременната булка. Окей, една беля, ама защо и друга? Спомням си, че ми задаваха преди сватбата директно такива "неудобни" въпроси. Бях един или да го кажем направо - цели три kg отгоре в сравнение с традиционната ми аеродинамична форма и будех подозрения. А и кой нормален се жени на 24 години? Мда, трябва да си млад, щур и да е по любов.
После чаках. Чаках да е сряда, да е високосна година, да вали, да имаме собствено жилище, а не да сме на квартира, да имаме някакви пари на страна, а не всичко да заминава месец за месец, да поживея малко безгрижно и просто така, без котви - накъдето ми видят очите и без конкретно пристанище... Чаках да стана готова или поне да се почувствам такава. Нищо, че не съм. Чаках го тоя момент, когато ще реша, че искам да имам деца. Винаги съм приемала за даденост, че ще мога да имам и е въпрос само на желание. Е, не беше точно така, но... Аланис,Аланис, Аланис! И триста слона са ти малко, да знаеш!...
В един прекрасен августовски ден през 2009 ме озари идеята. Това е. Не беше изпълнено нито едно от необходимите & достатъчни условия, в които намирах оправдание защо не искам деца сега. Но вече бях наясно, че това са само оправдания и мога да чакам и отлагам до безкрай. А исках ли? Не. Вече не.
четвъртък, 12 септември 2013 г.
teardrop
Днес официално си смених статута от Princess на Rock&Roll Queen. Вече има нова принцеса и тя ще се появи на бял свят, живот и здраве, някъде през февруари 2014 г.
Когато аз съм била в "проект", единствено майка ми и дядо ми Димитър са познали пола ми. Може би, защото майка ми е качила 30 килограма по време на бремеността. Е, всичко ми беше синьо - коритото, хавлията... Но все пак, това е само цвят.:)
Когато аз съм била в "проект", единствено майка ми и дядо ми Димитър са познали пола ми. Може би, защото майка ми е качила 30 килограма по време на бремеността. Е, всичко ми беше синьо - коритото, хавлията... Но все пак, това е само цвят.:)
вторник, 27 август 2013 г.
слонът и неговият приятел
Пренесох три големи куфара с дрехи, които вече не ми стават, към Смолян. Ако на караулката на входа на града имаше кантар, както е по летищата, щяха да ме глобяват всеки път за свръх багаж.
Положението върви от страшно към трагично. От 25.05 до днешна дата съм цифром и словом 8 /осем!/ килограма отгоре. Не е добре за мен, а и за бебето, да качвам повече от 16 килограма. Това за цялата бременност. А аз вече съм навъртяла половината.
Преди две седмици се разделих с последния чифт дънки, който можех да закопчавам. Обмислям съвсем не на шега да вкарам малко пернишка мода в гардероба си. Един анцуг за всеки ден и един официален. За сватби.
Добре, че все още е хубаво времето и мога да въртя напред-назад с рокли. Но това мое щастие ще продължи най-много месец. А после какво?
Прегледах доста сайтове из интернет. Тъжна картинка... Има избор, ама няма избор! Дизайнът и цветовете са просто ужасни и много подтискащи.
Нямам само хобот, за да се допълни усещането за слон. А и изглеждането. Моят приятел в корема ме раздели с почти всички любими дрехи, дори и бельо... Започнах да купувам нови, но шопингът не върви много добре. Някои приятелки ми заеха дрехи, изостанали от техните бременности. Хах, все едно съм в някакво мое private бг-мама общество, в което се обменят предмети & съвети.:)
Останах само с три сутиена, в които да се чувствам добре и реших да си взема поне още един. Засилих се към магазина, само за да се сбълскам челно с модата за бременни. Наистина, удобно е. Комфорт. Памук. Ала бала. Обаче дизайнът не просто приземявя самолети. За вдигане изобщо не може да се говори, а последиците са шок&потрес - катастрофа в стил Lost. Ама без оцелели.
Не го разбирам. Това е страшен бизнес. А и всяка жена е твой потенциален клиент. Поне два пъти. Можеш да я заграждаш от първия до последния ден - дрехи, козметика, щуротии... Необяснимо за мен е защо предлагането е толкова слабо и изборът толкова ограничен.
Мда, и без това ми е подуто, а самочувствието намачкано отвсякъде. Защо трябва да си купувам скъпи&грозни дрехи, в които ще се чувствам още по-зле? Със същия успех мога да нахлузя чувал. Трябва само да му изрежа още три дупки - за ръцете и главата.
Имам няколко хубави идеи, които се чудя дали да изпратя към по-популярни сайтове в интернет. Или просто да си направя свой. :)
Положението върви от страшно към трагично. От 25.05 до днешна дата съм цифром и словом 8 /осем!/ килограма отгоре. Не е добре за мен, а и за бебето, да качвам повече от 16 килограма. Това за цялата бременност. А аз вече съм навъртяла половината.
Преди две седмици се разделих с последния чифт дънки, който можех да закопчавам. Обмислям съвсем не на шега да вкарам малко пернишка мода в гардероба си. Един анцуг за всеки ден и един официален. За сватби.
Добре, че все още е хубаво времето и мога да въртя напред-назад с рокли. Но това мое щастие ще продължи най-много месец. А после какво?
Прегледах доста сайтове из интернет. Тъжна картинка... Има избор, ама няма избор! Дизайнът и цветовете са просто ужасни и много подтискащи.
Нямам само хобот, за да се допълни усещането за слон. А и изглеждането. Моят приятел в корема ме раздели с почти всички любими дрехи, дори и бельо... Започнах да купувам нови, но шопингът не върви много добре. Някои приятелки ми заеха дрехи, изостанали от техните бременности. Хах, все едно съм в някакво мое private бг-мама общество, в което се обменят предмети & съвети.:)
Останах само с три сутиена, в които да се чувствам добре и реших да си взема поне още един. Засилих се към магазина, само за да се сбълскам челно с модата за бременни. Наистина, удобно е. Комфорт. Памук. Ала бала. Обаче дизайнът не просто приземявя самолети. За вдигане изобщо не може да се говори, а последиците са шок&потрес - катастрофа в стил Lost. Ама без оцелели.
Не го разбирам. Това е страшен бизнес. А и всяка жена е твой потенциален клиент. Поне два пъти. Можеш да я заграждаш от първия до последния ден - дрехи, козметика, щуротии... Необяснимо за мен е защо предлагането е толкова слабо и изборът толкова ограничен.
Мда, и без това ми е подуто, а самочувствието намачкано отвсякъде. Защо трябва да си купувам скъпи&грозни дрехи, в които ще се чувствам още по-зле? Със същия успех мога да нахлузя чувал. Трябва само да му изрежа още три дупки - за ръцете и главата.
Имам няколко хубави идеи, които се чудя дали да изпратя към по-популярни сайтове в интернет. Или просто да си направя свой. :)
понеделник, 26 август 2013 г.
Аз съм Сънчо и идвам от Интернет
Преди няколко месеца си купих възглавница. По-подходящо име за нея е "Червейчо", отколкото "Сънчо", но едва ли могат да изкарат читав маркетингов план с това име, какво остава за продуктовото позициониране.
Всички хвалебствия, които ги пише в сайта са верни. Наистина е яката работа.
Препоръчвам я и на небременни жени. Мога да обогатя с доста снимков материал различните пози на ползване и приложения на възглавницата извън тези, посочени в сайта.:)
Предупреждавам, че е възможно половинката ви да я избие на ревност. Ще гушкате възглавницата доста повече, отколкото него. По-удобно е, а и тя не хърка. :Р
Възглавницата пристигна по куриер в голям хартиен плик. Бях си поръчала една допълнителна калъфка, освен тази, която е на нея, за да мога да сменям. Заедно с възглавницата пристигна и един запечатан плик-с-цип с допълнителен пълнеж - ако реша да я допълня или изпразня по мой вкус.
Неприятното в случая беше, че въпросният голям хартиен плик е наистина голям и е неудобен за носене. Другото е, че върху него са всички етикети, сертификати и брошури на продукта. Не е cool. Тогава бях някъде във втория месец. Бременността не ми личеше, а и имаше още поне месец преди да се знае знае ли се. Ако може да остане така, нали. Поне докато аз реша. А не Speedy да ме разнася по света и у нас.
Иначе сертификатите и брошурите ги оставете. Хубави са. Освен това са зелени, което засилва още повече еко-био-усещането. Просто добавете още една по-анонимна и дискретна опаковка, която да бъде и удобна за пренасяне. До тогава - водете си личния шерп, който да ви мъкне покупките.
Има още какво да се желае по отношение на цветовете на калъфките, но да кажем, че някакви основни нужди са покрити. Със сигурност ще има и претенциозни клиенти, който ще отидат в магазина с RAL каталог... Но когато загасиш лампата, не е много важно дали възглавницата пасва на цвят с боята на стените или мебелите, нали? :)
Всички хвалебствия, които ги пише в сайта са верни. Наистина е яката работа.
Препоръчвам я и на небременни жени. Мога да обогатя с доста снимков материал различните пози на ползване и приложения на възглавницата извън тези, посочени в сайта.:)
Предупреждавам, че е възможно половинката ви да я избие на ревност. Ще гушкате възглавницата доста повече, отколкото него. По-удобно е, а и тя не хърка. :Р
Възглавницата пристигна по куриер в голям хартиен плик. Бях си поръчала една допълнителна калъфка, освен тази, която е на нея, за да мога да сменям. Заедно с възглавницата пристигна и един запечатан плик-с-цип с допълнителен пълнеж - ако реша да я допълня или изпразня по мой вкус.
Неприятното в случая беше, че въпросният голям хартиен плик е наистина голям и е неудобен за носене. Другото е, че върху него са всички етикети, сертификати и брошури на продукта. Не е cool. Тогава бях някъде във втория месец. Бременността не ми личеше, а и имаше още поне месец преди да се знае знае ли се. Ако може да остане така, нали. Поне докато аз реша. А не Speedy да ме разнася по света и у нас.
Иначе сертификатите и брошурите ги оставете. Хубави са. Освен това са зелени, което засилва още повече еко-био-усещането. Просто добавете още една по-анонимна и дискретна опаковка, която да бъде и удобна за пренасяне. До тогава - водете си личния шерп, който да ви мъкне покупките.
Има още какво да се желае по отношение на цветовете на калъфките, но да кажем, че някакви основни нужди са покрити. Със сигурност ще има и претенциозни клиенти, който ще отидат в магазина с RAL каталог... Но когато загасиш лампата, не е много важно дали възглавницата пасва на цвят с боята на стените или мебелите, нали? :)
asl, pls
Германците предоставят на родителите следните три! възможности за пол на детето, който се попълва в свидетелството за раждане - мъж, жена и неопределен. Вицът - само ще си избере, когато порастне, вече добива съвсем реални измерения. И това много ми харесва.
Кога ще ги стигнем германците не е много ясно, но пък за сметка на това има родители, за които полът на детето е проблем с галактическа големина. Seriously.
Всяка жена си има дамски календар, в който записва меструациите си, а в последствие започва да изчислява по него овулациите си. Преди години можеше да откриеш най-обикновено календарче за 20 стотинки в портмонето ми някъде между личната карта и малки бележки за какво ли не. Сега "аналоговото приложение" е едно не много по-различно цифрово - малка икона с цветенце на телефона и таблета.
Наскоро разбрах, че освен овулационния има и лунен календар и видиш ли, звездите ти го говорят какво ще е - момче или момиче! Пичове, работата е дебела! Не само има хора, които се връзват на подобни щуротии, но и са готови да дадат луди пари за това - лични хороскопи и изчисления, за да се доберат до тази жизненоважна информация. В кой ден и час Генади трябва да изтряска Пенка, за да им се роди момиче и да го кръстят Ванеса. На баба му Радка. True story.
Къде идват германците в цялата схема и объркват ли системата на звезите с тяхното М, Ж и Н... Трудно ми в да коментирам.:)
Приемам нещата с усмивка и се доверявам на инстинктите си. Преди два дни, събота срещу неделя, сънувах, че раждам момиченце. Приличаше на мен като бебе (пухкаво мишелинче без коса) и беше със сини очи. Бях я кръстила Ева, но хората в съня ми я наричаха с друго име, което започва с А и има галено със С.
По въпросните лунни изчисления шансовете са 3 към 2 в полза на момчетата. Имам 5 вероятни дати на зачеване. Стоичков би казал, че работата е ту партс, а аз - Nothing Else Matters. Тази песен слушах вчера, когато за първи път усетих бебето да се движи в мен. Седях си спокойно на един стол, наслаждавайки се на късните фази на купона. Краката ме боляха, а токчетата ми се издигаше дим - много танци, народни хора... Сватба. Общо взето не е легитимно тържеството, ако не пуснат "Бяла роза". Факт. Пък и все още се женят хората, каквото и да ми говорите, че е модерно съвместното съжителство без брак (а.к.а съквартиранти или friends with benefits).
Да, има разлика дали ще се притесняваш само за една пишка, ако имаш син или за пишките на цялата махала, ако имаш дъщеря. Но това не е толкова страшно, колкото фактът, че родителите приемат децата им само като мъже и жени, а не като човешки същвества. По подобен начин възприемат и останалите хора - с етикети. Хомо, хетеро, би, транс...
Преди да знам дали ще е m или f. Или i. Преди да съм го видяла. Преди да го познавам. Аз вече го обичам. Детето ми. Nothing else matters.
Кога ще ги стигнем германците не е много ясно, но пък за сметка на това има родители, за които полът на детето е проблем с галактическа големина. Seriously.
Всяка жена си има дамски календар, в който записва меструациите си, а в последствие започва да изчислява по него овулациите си. Преди години можеше да откриеш най-обикновено календарче за 20 стотинки в портмонето ми някъде между личната карта и малки бележки за какво ли не. Сега "аналоговото приложение" е едно не много по-различно цифрово - малка икона с цветенце на телефона и таблета.
Наскоро разбрах, че освен овулационния има и лунен календар и видиш ли, звездите ти го говорят какво ще е - момче или момиче! Пичове, работата е дебела! Не само има хора, които се връзват на подобни щуротии, но и са готови да дадат луди пари за това - лични хороскопи и изчисления, за да се доберат до тази жизненоважна информация. В кой ден и час Генади трябва да изтряска Пенка, за да им се роди момиче и да го кръстят Ванеса. На баба му Радка. True story.
Къде идват германците в цялата схема и объркват ли системата на звезите с тяхното М, Ж и Н... Трудно ми в да коментирам.:)
Приемам нещата с усмивка и се доверявам на инстинктите си. Преди два дни, събота срещу неделя, сънувах, че раждам момиченце. Приличаше на мен като бебе (пухкаво мишелинче без коса) и беше със сини очи. Бях я кръстила Ева, но хората в съня ми я наричаха с друго име, което започва с А и има галено със С.
По въпросните лунни изчисления шансовете са 3 към 2 в полза на момчетата. Имам 5 вероятни дати на зачеване. Стоичков би казал, че работата е ту партс, а аз - Nothing Else Matters. Тази песен слушах вчера, когато за първи път усетих бебето да се движи в мен. Седях си спокойно на един стол, наслаждавайки се на късните фази на купона. Краката ме боляха, а токчетата ми се издигаше дим - много танци, народни хора... Сватба. Общо взето не е легитимно тържеството, ако не пуснат "Бяла роза". Факт. Пък и все още се женят хората, каквото и да ми говорите, че е модерно съвместното съжителство без брак (а.к.а съквартиранти или friends with benefits).
Да, има разлика дали ще се притесняваш само за една пишка, ако имаш син или за пишките на цялата махала, ако имаш дъщеря. Но това не е толкова страшно, колкото фактът, че родителите приемат децата им само като мъже и жени, а не като човешки същвества. По подобен начин възприемат и останалите хора - с етикети. Хомо, хетеро, би, транс...
Преди да знам дали ще е m или f. Или i. Преди да съм го видяла. Преди да го познавам. Аз вече го обичам. Детето ми. Nothing else matters.
сряда, 21 август 2013 г.
once in a blue moon
Някои неща наистина се случват само тогава. Допълнително помага, ако е срядя. :) Пълнолуние е, а на всичкото отгоре - синьо!
Днес си направих първата инжекция. Ever. Напълно сама. В корема.
Трябваха ми точно две седмици след като ми ги предписаха, за да преодолея страха. Иглата не е кой знае колко голяма, все пак са мускулни. Притесняваше ме локацията.
Та така, разположих се удобно на леглото, топя нещо там памук със спирт и... после просто я забих! Малко е джънки цялата афера, но мисля, че се справих добре. Не се поду, няма синини или отоци. Преди това бях изгледала няколко клипчета в youtube, а в live консултацията преди известно време се включи Петя. Тя си поставя всеки ден мускулни инжекции с инсулин. Направи ми едно демо как го прави в една обедна почивка преди седмица, но честно казано не бих се доверила на друг човек, дори и да е медицинско лице. Предпочитам сама да си я шибна или да не я слагам изобщо!
Четох доста по форумите, конултирах се с двама други доктора допълнително. Единият ме посъветва да не си ги слагам, ако не искам. А другият ми каза, да не се мотая и да ги почвам.
В крайна сметка разумът надделя над чувствата...
Всичко започна в началото на юли, когато докторът ми предложи да си направя генетично изследване. Не е задължително, но е пожелателно. Прави се веднъж в живота, струва не малко пари, но в момента ми се намираха и казах - давай! Резултатите излезнаха след 20 дни и ако имаше по-къса от късата клечка, щях да съм я изтеглила. Струва ми се, че няма по-лоша възможна комбинация.
Единият генотип, който имам, се среща с висока честота при пациентки с обременена акушерска анамнеза, особено при пациентки със спонтанни хабитуални аборти. Същият генотип се засилва поради наличието на друг ген в мен и съответно двата в комбинация проявяват кумулативен ефект относно повишен риск от спонтанни аборти и дълбоки венозни тромбози. Отделно някакъв си трети генотип, който също имам, е за намалена ензимна активност.
Доста неприятно, но го приемам сравнително спокойно. Чак се учудвам от себе си!:) Живяла съм някак си 30 години с всичко това, трябва да бутна още 5 месеца на лекарства, а за после - ще видим.
За да е добре бебето, т.е. да има възможно най-нисък риск, по този повод трябва всеки ден до края на бременността да си поставям инжекция Clexane и да пия по една таблетка Aspirin Protect. Първото разрежда кръвта, а второто е за сърцето.
С други думи - day one, 175 to go.
Днес си направих първата инжекция. Ever. Напълно сама. В корема.
Трябваха ми точно две седмици след като ми ги предписаха, за да преодолея страха. Иглата не е кой знае колко голяма, все пак са мускулни. Притесняваше ме локацията.
Та така, разположих се удобно на леглото, топя нещо там памук със спирт и... после просто я забих! Малко е джънки цялата афера, но мисля, че се справих добре. Не се поду, няма синини или отоци. Преди това бях изгледала няколко клипчета в youtube, а в live консултацията преди известно време се включи Петя. Тя си поставя всеки ден мускулни инжекции с инсулин. Направи ми едно демо как го прави в една обедна почивка преди седмица, но честно казано не бих се доверила на друг човек, дори и да е медицинско лице. Предпочитам сама да си я шибна или да не я слагам изобщо!
Четох доста по форумите, конултирах се с двама други доктора допълнително. Единият ме посъветва да не си ги слагам, ако не искам. А другият ми каза, да не се мотая и да ги почвам.
В крайна сметка разумът надделя над чувствата...
Всичко започна в началото на юли, когато докторът ми предложи да си направя генетично изследване. Не е задължително, но е пожелателно. Прави се веднъж в живота, струва не малко пари, но в момента ми се намираха и казах - давай! Резултатите излезнаха след 20 дни и ако имаше по-къса от късата клечка, щях да съм я изтеглила. Струва ми се, че няма по-лоша възможна комбинация.
Единият генотип, който имам, се среща с висока честота при пациентки с обременена акушерска анамнеза, особено при пациентки със спонтанни хабитуални аборти. Същият генотип се засилва поради наличието на друг ген в мен и съответно двата в комбинация проявяват кумулативен ефект относно повишен риск от спонтанни аборти и дълбоки венозни тромбози. Отделно някакъв си трети генотип, който също имам, е за намалена ензимна активност.
Доста неприятно, но го приемам сравнително спокойно. Чак се учудвам от себе си!:) Живяла съм някак си 30 години с всичко това, трябва да бутна още 5 месеца на лекарства, а за после - ще видим.
За да е добре бебето, т.е. да има възможно най-нисък риск, по този повод трябва всеки ден до края на бременността да си поставям инжекция Clexane и да пия по една таблетка Aspirin Protect. Първото разрежда кръвта, а второто е за сърцето.
С други думи - day one, 175 to go.
неделя, 11 август 2013 г.
Има време за всичко и всяко нещо с времето си.
Hello, you are 13 weeks pregnant, within the 2nd trimester.
Така ме поздравява едно от приложенията на таблета, когато го стартирам.
Всъщност, поздравът е различен всеки ден, просто днес е едно такова... фатално и емблематично.:)
Всички размисли, страсти и приключения, които не са по темата - в другия ми блог.
Връщам се към четенето и писането след дълга лятна ваканция. Случиха ми се доста неща, а много други проспах. Буквално!...
И те така...
Сега прочетете още веднъж заглавието на публикацията.:)
П.П. Имам силни подозрения, че така свършваше роман/разказ на Зелазни. Не се сещам кой...
Така ме поздравява едно от приложенията на таблета, когато го стартирам.
Всъщност, поздравът е различен всеки ден, просто днес е едно такова... фатално и емблематично.:)
Всички размисли, страсти и приключения, които не са по темата - в другия ми блог.
Връщам се към четенето и писането след дълга лятна ваканция. Случиха ми се доста неща, а много други проспах. Буквално!...
И те така...
Сега прочетете още веднъж заглавието на публикацията.:)
П.П. Имам силни подозрения, че така свършваше роман/разказ на Зелазни. Не се сещам кой...
Абонамент за:
Публикации (Atom)