Тази сутрин открих, че вече няма нужда да си гладя блузите и тениските. Nice, a? :)
Просто ги обличам и те се опъват идеално по "глобуса", известен още като резиденцията на малката принцеса за следващите 2 месеца.
Роклите в гардероба, които ми стават, са всичко на всичко две. До скоро бяха три, но се наложи да дисквалифицирам един модел. Дължината й стана опасно къса. Пак заради глобуса. :)
Най-удобно ми е да съм с дънки или панталони. Купих си няколко чифта специално за бременни, а за блузи и т.н. се придържам към магазините за "цивилни". Модата за бременни е крайно подтискаща - предимно палатки, в ужасно и тъмни цветове или някакви райета в стил призън брейк и нито намек за предстоящите празници. ХоХо!
Все по-трудно ми е да се навеждам да си връзвам обувките и предвиждам скорошна миграция към ботушки с цип. В краен случай - зимни джапанки с грайфер и шошоните на баба.
Красотата на цялото това напълняване е в гърдите... Последният ми сутиен е 80D, ареолите и зърната са приятно потъмнели... f@ckin' porn star... Почти е сигурно, че ще увелича размера на чашката с още един през следващите месеци. Мда.
четвъртък, 21 ноември 2013 г.
вторник, 19 ноември 2013 г.
the princess who was... & my name is...
Все още не мога да избера име за детето ми.
Иска ми се да е кратко или ако е дълго, да има хубаво галено.
Желателно е да не съдържа Л и Р, които просто липсват в азбуката на 98% от населението на Панагюрище, както и на околностите в радиус от 30 километра. СкакаУЕц, миУо мишУЕнце... Мда, тегава е работата и повечето имена, които ми допадат и харесвам, още от самото начало са обречени. Примерно - Калина или Лили.
Наистина, няма да живея, както и тя, 100 години тук, но да кажем, че поне следващите три или пет години. А първите седем са си важни. Не знам как детето ще си научи да си пише името или да го произнася, ако само майка му го изговаря правилно...
Други фаворити са ми Ева, Александра и Ирина.
Не възнамерявам да кръщавам детето ми на баби/дядовци или пък да се съобразявам с тяхното мнение. Те са имали своя шанс и избор да кръщават преди 30-тина години. Сега е мой ред.
Гледам последните ехографските снимки и се опитвам да си представя кое име най-много би й отивало... Ще трябва да е нещо манекенско, защото за сега върви да е доста голяма и висока. :)
В крайна сметка, каквото и име да й избера, тя ще си хареса друго и ще е такава каквато е. :) Виртуалната й самоличност ще е с адския никнейм и съвсем няма да има значение какво майка й си е мислила. Мда.
Иска ми се да е кратко или ако е дълго, да има хубаво галено.
Желателно е да не съдържа Л и Р, които просто липсват в азбуката на 98% от населението на Панагюрище, както и на околностите в радиус от 30 километра. СкакаУЕц, миУо мишУЕнце... Мда, тегава е работата и повечето имена, които ми допадат и харесвам, още от самото начало са обречени. Примерно - Калина или Лили.
Наистина, няма да живея, както и тя, 100 години тук, но да кажем, че поне следващите три или пет години. А първите седем са си важни. Не знам как детето ще си научи да си пише името или да го произнася, ако само майка му го изговаря правилно...
Други фаворити са ми Ева, Александра и Ирина.
Не възнамерявам да кръщавам детето ми на баби/дядовци или пък да се съобразявам с тяхното мнение. Те са имали своя шанс и избор да кръщават преди 30-тина години. Сега е мой ред.
Гледам последните ехографските снимки и се опитвам да си представя кое име най-много би й отивало... Ще трябва да е нещо манекенско, защото за сега върви да е доста голяма и висока. :)
В крайна сметка, каквото и име да й избера, тя ще си хареса друго и ще е такава каквато е. :) Виртуалната й самоличност ще е с адския никнейм и съвсем няма да има значение какво майка й си е мислила. Мда.
леглото
Страдам от избирателна суеверност. :)
Примерно, винаги тръгвам напред, когато карам кола, дори и ако трябва да излезна на заден. Може да са 2 сантиметра напред, но е напред. Първа, после задна. Това е.
Друга моя странност са черните котки. Не смятам, че са лош късмет. Напомнят ми за дядо ми и съм сигурна, че ако срещна такава, денят ми ще бъде извънредно хубав.
Някъде обаче човек трябва да тегли чертата. През моя личен праг на допустимост не преминаха:
- червен конец на ръката... малко ми е вуду-кифленско;
- без постригване&боядисване на косата... изобщо не звучи сериозно, че в следствие на занемарения ми външен вид, детето ми ще има дълги мигли (ако е f) или голям член (ако е m);
- никакви покупки за бебето преди раждането... не знам кои са тези хора, които си го причиняват съвсем съзнателно;
Не усетих как мина времето. Как така двете черти станаха 13 килограма в плюс? Не разбрах. Днес е първият ми ден в седмия месец. Малката принцеса в мен я очаква бляскава кикбокс кариера, съдейки по ритниците и лактите, с които непрекъснато ме налага.
В последните няколко седмици започнах да "гнездя" и малко по малко да подготвям жилището за идването на новия човек в моя живот.
Поразчистих, поизхвърлих разни неща, поподредих и започнах пазаруването. Стартирах с леглото.
В началото възнамерявах да купя сгъваема кошара на две нива. Аргументите "ЗА" започнаха да се трупат - жилището е малко, всичко на всичко две стаи (хол със кухня + спалня), лесно ще се мести от стая в стая, защото е лека, а и ще се мъкне, когато пътувам, което пък е сравнително често...
Разходка по магазините на живо, както и задълбочен research в интернет ме доведоха до следните заключения за преносимите кошари, които тотално промениха решението ми.
1. Материали, дизайн, изработка, функционалност - под всякаква критика. Китайски боклучета евриуеър. Хубавите и качествени модели са над 250 лева, което ги изравнява с ниския клас дървени легла.
2. Защо трябва да слагаш цип отстрани, за да може да излиза детето само и да го отваря, когато си поиска? Целта да сложиш детето в кошара и зад решетки е да не може да излиза! Prison Break - нов, неизлъчван сезон...
3. На всички кошари шибват по един "повивалник", който ще се използва всичко на всичко три пъти. Просто е твърде малък и непрактичен. Следва загуба на време в чудене по въпроса - Къде да се завре това нещо, дето повече никога няма да ми затрябва, така че най-малко да ми пречи? Разбира се, продавачките в магазина ще ви облъчват и ще се възползват от наивността ви и ще пробутват "повивалника" като адската екстра и яката работа. Е, не е. Просто успокойте хормоните и кажете НЕ на емоционалните покупки.
4. Вградена в кошарата въртележка с малки китайски играчки и няколко хита the best of Mozart правят цената на кошарата +90 лева, в сравнение с другите, които нямат тази "екстра". Не мога да трая китайски аудио играчки. Честно. Детето ми няма да се приспива с класическа музика made in China, а с много внимателно селектиран плейлист от любимите ми песни. По книгите пише, че детето реагира на музика, която е слушало, докато е било в корема на майката. Няма да се учудя, ако се му се доспива на Роби Уилямс.:) В последните няколко дни фаворит ми е Better man.
Та толкова пари за 5 песни няма кой да даде. :) Youtube & Grooveshark са free.
5. Масово кошарите се сгъват трудно. Тегава работа. Адски демотивиращо е да се използват за това, за което са - за път. В крайна сметка се оказва, че си си купил преносимо легло, което използваш като стационарно. А от един момент, когато детето е по-голямо, разбираш колко са нестабилни - поклащат се, огъват се... Това е проблем на всички продукти две в едно, за които си мислиш, че си платил малко, врътнал си далавера. На финала винаги увисваш с нула от две.
6. Мрежите на кошарата събират много прахоляци и са трудни за поддръжка/почистване.
7. Размерите на сгъваемите кошари са като на дървените легла. Абсолютно еднакви. Вътрешните размерни са или са 60/120, или 70/140. Място не се спестява по никакъв начин, а с някои модели кошари можеш да си зашиеш страхотен автогол. Има разни китайски дизайнерски изцепки, които освен че заемат повече място, може да не можеш и да ги прекараш в съседната стая без да ги разглобиш. Причината - страничните крака са криви, в което има някаква естетика и хваща окото, но се губят десетина сантиметра на ширина и дължина. Ако живеете в ергенски апартамент тип кутийка, знаете, че 10 сантиметра са си 10 сантиметра.
Всичко по-горно се илюстрира в хита на Cangaroo - Funny Dreams. Съвсем сериозно, това е бест селър. А защо е така, нямам никакво философско обяснение.
Родители, вече направили тази покупка за първото си дете, казват, че ако сега купуват, ще дадат по-малко пари за легло и повече пари за матрак. Всъщност, той е важният. В началото детето ще прекарва по едно 20-22 часа от деня, лежейки на него. А тенденцията е да го използва поне 3 години. И така без много да му мисля, ще вкарам по-сериозната финансова инвестиция в чаршафи и матрак без да правя компромиси с качеството. Био, еко, меко, ала бала... Всичките му там анджаклъми.
А за леглото... Това е първото нещо, което виждам сутрин, когато се събудя от около седмица. Съвсем обикновено, бяло. Ако нямах ограничения в бюджета бих купила Micuna. Най-смотаните модели започват от 670 лева.:) Видях ги на живо на изложение в Интер Експо Център и определено правят впечатление.
На второ място по хубост и цена класирах IKEA. Разопаковане - 20 минути, сглобяване - 180 минути. Финален резултат - всичко е супер! Събира се точно, както си мислех, а благодарение на малките пластмасови крачета мога да го плъзгам без проблем от хола в спалнята. Трябва да похваля support-а на ИКЕА. Отговориха ми бързо и коректно на писмата във връзка с уточняване на артикулите, както и проверка на складови наличности.
Резервният вариант беше едно легло, което видях във ВисВиталис. Изглеждаше най-добре на фона на останалите грозотии, които дори не смятам да коментирам. Просто трагедия.
Та това детско легло е по-евтино от IKEA и по-скъпо от повечето модели дървени кошари (разбирайте и по-малко грозно), но... Отново плащаш за неща, който никога няма да използваш. Използва ги само търговецът - неговият маркетингов трик, за да те накара да го предпочетеш пред конкурентите на пазара. В случая - леглото има колелца, който трябва да махнеш, за да го направиш на люлка. Сега си представете как разнасяте детето насам-натам, кърмите го и му обяснявате да почака, нали, да не реве десетина минути, докато вие ПОВДИГНЕТЕ леглото, за да махнете колелцата... Сигурно е проектирано от човек, който е виждал деца само на снимка. В интернет.
Не, просто няма да слагам и да махам колела всеки ден или през ден. Адската тъпотия.
Отделно, трябва да разчитам, че спирачките им ще работят безотказно. И тук е другият хит - имаш колела, но ги застопоряваш и вече не може да се мести. М, за какво са ми тогава? Фиксирам го веднъж и това е. Защо да не мога да си го пренеса докъдето ми трябва и да приключа, а непременно да ми трябват колела, чийто спирачки ще се чудя - държат или не. Ще тръгне ли детето на някъде, докато спи или?
Едно на ръка, че трудно ще се шмугна между леглото и стената и в двата случая - махане на колело или пускане на спирачка. Трябва да съм с размерите на Малечка-Палечка и със силата на Станка Златева. Просто пак ще си го повдигам и местя като най-обикновено стационарно легло за всяка от двете операции.
Последното, което ме отказа, беше изработката. Може би мострата в магазина е била правена в петък. Майсторска работа. Личеше си как за мазали боята с четката, в което има известен чар, но... Айде, нЕма нужда.
Ако някой ден изобщо стигна до купуване на сгъваема кошара, ще е една от тези двете - Breeze на 4MOMS или SENA на NUNA. Цените са между 500 и 300 лева. Поне ще знам за какво съм си дала парите. С всичко останало само ще се чудя дали не е по-добре да не бях купувала нищо изобщо.
Примерно, винаги тръгвам напред, когато карам кола, дори и ако трябва да излезна на заден. Може да са 2 сантиметра напред, но е напред. Първа, после задна. Това е.
Друга моя странност са черните котки. Не смятам, че са лош късмет. Напомнят ми за дядо ми и съм сигурна, че ако срещна такава, денят ми ще бъде извънредно хубав.
Някъде обаче човек трябва да тегли чертата. През моя личен праг на допустимост не преминаха:
- червен конец на ръката... малко ми е вуду-кифленско;
- без постригване&боядисване на косата... изобщо не звучи сериозно, че в следствие на занемарения ми външен вид, детето ми ще има дълги мигли (ако е f) или голям член (ако е m);
- никакви покупки за бебето преди раждането... не знам кои са тези хора, които си го причиняват съвсем съзнателно;
Не усетих как мина времето. Как така двете черти станаха 13 килограма в плюс? Не разбрах. Днес е първият ми ден в седмия месец. Малката принцеса в мен я очаква бляскава кикбокс кариера, съдейки по ритниците и лактите, с които непрекъснато ме налага.
В последните няколко седмици започнах да "гнездя" и малко по малко да подготвям жилището за идването на новия човек в моя живот.
Поразчистих, поизхвърлих разни неща, поподредих и започнах пазаруването. Стартирах с леглото.
В началото възнамерявах да купя сгъваема кошара на две нива. Аргументите "ЗА" започнаха да се трупат - жилището е малко, всичко на всичко две стаи (хол със кухня + спалня), лесно ще се мести от стая в стая, защото е лека, а и ще се мъкне, когато пътувам, което пък е сравнително често...
Разходка по магазините на живо, както и задълбочен research в интернет ме доведоха до следните заключения за преносимите кошари, които тотално промениха решението ми.
1. Материали, дизайн, изработка, функционалност - под всякаква критика. Китайски боклучета евриуеър. Хубавите и качествени модели са над 250 лева, което ги изравнява с ниския клас дървени легла.
2. Защо трябва да слагаш цип отстрани, за да може да излиза детето само и да го отваря, когато си поиска? Целта да сложиш детето в кошара и зад решетки е да не може да излиза! Prison Break - нов, неизлъчван сезон...
3. На всички кошари шибват по един "повивалник", който ще се използва всичко на всичко три пъти. Просто е твърде малък и непрактичен. Следва загуба на време в чудене по въпроса - Къде да се завре това нещо, дето повече никога няма да ми затрябва, така че най-малко да ми пречи? Разбира се, продавачките в магазина ще ви облъчват и ще се възползват от наивността ви и ще пробутват "повивалника" като адската екстра и яката работа. Е, не е. Просто успокойте хормоните и кажете НЕ на емоционалните покупки.
4. Вградена в кошарата въртележка с малки китайски играчки и няколко хита the best of Mozart правят цената на кошарата +90 лева, в сравнение с другите, които нямат тази "екстра". Не мога да трая китайски аудио играчки. Честно. Детето ми няма да се приспива с класическа музика made in China, а с много внимателно селектиран плейлист от любимите ми песни. По книгите пише, че детето реагира на музика, която е слушало, докато е било в корема на майката. Няма да се учудя, ако се му се доспива на Роби Уилямс.:) В последните няколко дни фаворит ми е Better man.
Та толкова пари за 5 песни няма кой да даде. :) Youtube & Grooveshark са free.
5. Масово кошарите се сгъват трудно. Тегава работа. Адски демотивиращо е да се използват за това, за което са - за път. В крайна сметка се оказва, че си си купил преносимо легло, което използваш като стационарно. А от един момент, когато детето е по-голямо, разбираш колко са нестабилни - поклащат се, огъват се... Това е проблем на всички продукти две в едно, за които си мислиш, че си платил малко, врътнал си далавера. На финала винаги увисваш с нула от две.
6. Мрежите на кошарата събират много прахоляци и са трудни за поддръжка/почистване.
7. Размерите на сгъваемите кошари са като на дървените легла. Абсолютно еднакви. Вътрешните размерни са или са 60/120, или 70/140. Място не се спестява по никакъв начин, а с някои модели кошари можеш да си зашиеш страхотен автогол. Има разни китайски дизайнерски изцепки, които освен че заемат повече място, може да не можеш и да ги прекараш в съседната стая без да ги разглобиш. Причината - страничните крака са криви, в което има някаква естетика и хваща окото, но се губят десетина сантиметра на ширина и дължина. Ако живеете в ергенски апартамент тип кутийка, знаете, че 10 сантиметра са си 10 сантиметра.
Всичко по-горно се илюстрира в хита на Cangaroo - Funny Dreams. Съвсем сериозно, това е бест селър. А защо е така, нямам никакво философско обяснение.
Родители, вече направили тази покупка за първото си дете, казват, че ако сега купуват, ще дадат по-малко пари за легло и повече пари за матрак. Всъщност, той е важният. В началото детето ще прекарва по едно 20-22 часа от деня, лежейки на него. А тенденцията е да го използва поне 3 години. И така без много да му мисля, ще вкарам по-сериозната финансова инвестиция в чаршафи и матрак без да правя компромиси с качеството. Био, еко, меко, ала бала... Всичките му там анджаклъми.
А за леглото... Това е първото нещо, което виждам сутрин, когато се събудя от около седмица. Съвсем обикновено, бяло. Ако нямах ограничения в бюджета бих купила Micuna. Най-смотаните модели започват от 670 лева.:) Видях ги на живо на изложение в Интер Експо Център и определено правят впечатление.
На второ място по хубост и цена класирах IKEA. Разопаковане - 20 минути, сглобяване - 180 минути. Финален резултат - всичко е супер! Събира се точно, както си мислех, а благодарение на малките пластмасови крачета мога да го плъзгам без проблем от хола в спалнята. Трябва да похваля support-а на ИКЕА. Отговориха ми бързо и коректно на писмата във връзка с уточняване на артикулите, както и проверка на складови наличности.
Резервният вариант беше едно легло, което видях във ВисВиталис. Изглеждаше най-добре на фона на останалите грозотии, които дори не смятам да коментирам. Просто трагедия.
Та това детско легло е по-евтино от IKEA и по-скъпо от повечето модели дървени кошари (разбирайте и по-малко грозно), но... Отново плащаш за неща, който никога няма да използваш. Използва ги само търговецът - неговият маркетингов трик, за да те накара да го предпочетеш пред конкурентите на пазара. В случая - леглото има колелца, който трябва да махнеш, за да го направиш на люлка. Сега си представете как разнасяте детето насам-натам, кърмите го и му обяснявате да почака, нали, да не реве десетина минути, докато вие ПОВДИГНЕТЕ леглото, за да махнете колелцата... Сигурно е проектирано от човек, който е виждал деца само на снимка. В интернет.
Не, просто няма да слагам и да махам колела всеки ден или през ден. Адската тъпотия.
Отделно, трябва да разчитам, че спирачките им ще работят безотказно. И тук е другият хит - имаш колела, но ги застопоряваш и вече не може да се мести. М, за какво са ми тогава? Фиксирам го веднъж и това е. Защо да не мога да си го пренеса докъдето ми трябва и да приключа, а непременно да ми трябват колела, чийто спирачки ще се чудя - държат или не. Ще тръгне ли детето на някъде, докато спи или?
Едно на ръка, че трудно ще се шмугна между леглото и стената и в двата случая - махане на колело или пускане на спирачка. Трябва да съм с размерите на Малечка-Палечка и със силата на Станка Златева. Просто пак ще си го повдигам и местя като най-обикновено стационарно легло за всяка от двете операции.
Последното, което ме отказа, беше изработката. Може би мострата в магазина е била правена в петък. Майсторска работа. Личеше си как за мазали боята с четката, в което има известен чар, но... Айде, нЕма нужда.
Ако някой ден изобщо стигна до купуване на сгъваема кошара, ще е една от тези двете - Breeze на 4MOMS или SENA на NUNA. Цените са между 500 и 300 лева. Поне ще знам за какво съм си дала парите. С всичко останало само ще се чудя дали не е по-добре да не бях купувала нищо изобщо.
петък, 8 ноември 2013 г.
Хранителни добавки
Това са витамините. Имат си всичко, за което може да се сетите. Големият бонус - надписани са като за мен. Чувствам го като лично послание - вземи две от зелените и едно от сините в понеделник, Иванке!:)
Ако все още чакате резултатите от генетичните си изследвания, а със сигурност знаете, че сте бременна, може да приемате и само тези витамини. Другият вариант е да жулите по 10 таблетки Неофолик Мета. Няма опасност от предозиране, а ако сте от 10% процента жени с MTHFR генна мутация, просто си е задължително.
Ето и два линка по темата защо е важно.
Линк - 1
Линк - 2
Ако все още чакате резултатите от генетичните си изследвания, а със сигурност знаете, че сте бременна, може да приемате и само тези витамини. Другият вариант е да жулите по 10 таблетки Неофолик Мета. Няма опасност от предозиране, а ако сте от 10% процента жени с MTHFR генна мутация, просто си е задължително.
Ето и два линка по темата защо е важно.
Линк - 1
Линк - 2
Абонамент за:
Публикации (Atom)