medication

Започвам поредната кутия инжекции Клексан.
Имам си drug dealer on speed dial в София. Обаждам се, купуват ми ги и отивам да си ги взема или ми ги изпращат. Интересно е, че варират между 8 и 5 лева в зависимост от географските ширини/дължини. Тенденцията е, че колкото е по-голямо селото, толкова са по-скъпи инжекциите. В Панагюрище една струва 8.12, в Пазарджик - 7.89, а в София - 5.05 лева...
От около седмица си слагам инжекциите сутрин, вместо вечер и май така се чувствам по-добре. Принципно няма значение кога. Важно е само да е по едно и също време всеки ден. Странични ефекти не съм забелязала, освен малко кръв в сополите всяка сутрин, когато си духам носа. :)
Малко е junkie & trainspotting цялата работа... И съм станала изключително добра.:) Рядко успявам да си направя синини, но все пак имам няколко и за мое най-голямо съжаление им отнема седмици преди да изчезнат напълно. Таргет зоната е с радиус 5 сантиметра около пъпа. Евентуално може и в бедрата или ръцете, но при последния вариант инжекцията трябва да се поставя от друг, което определено не ми е оферта. От над 60 инжекции до тук, само един единствен път ми я е поставял друг човек - преди няколко седмици акушерката на пловдивския ми доктор ми показа как мога да си я правя на ръката, ако реша, че искам да сменя мястото. Предпочитам да се придържам към предписанието в листовката, а именно - корема. Обяснявам си го с факта, че е богато кръвоснабден и лекарството се усвоява по-добре и по-бързо от организма.
В началото ме смущававаха доста неща, вкарвах се във филми, тревожех се. Съхранявам ли правилно лекарството? Правилно ли си го поставям? Има въздух в предварително напълнената спринцовка - дали да го изкарам?... Изобщо, щуротии на кутии. Като се фокусираш в детайлите и губиш цялата картина. :) Най-трудното беше да преодолея страха си. Някъде малко след първата седмица започнах да си забивам иглата без изобщо да се замисля.
Помогнаха лекарите ми, както и интернет... Не просто клипчетата или форумите. Просто изведъж осъзнах колко много хора има, които са в същата ситуация. Гадостите не се случват на учинайката на познат на мой приятел, ами на мен. Да, на мен. И хич не съм уникална снежинка. Тромбофилията е доста често срещана. Повечето жени разбират, че я имат по най-лошия възможен начин - губят бебетата си между петия и деветия месец. Не, че някой печата гаранции, че нищо няма да се случи и при прилагането на лечение - клексан + аспирин протект, но да кажем, че шансовете са значително по-високи финалът на филма да е с happy end. Ето две статии, които хвърлят светлина по темата.
Статия 1
Статия 2

П.П. Все още не съм открила къде да изхвърлям използваните спринцовки. Събирам ги в една кутия и пак са се натрупали доста. Струва ми се адски нередно да ги пусна в общия контейнер за боклук. Дразня се, че това е поредният неуреден въпрос, гравитиращ около мизерията на българското здравеопазване.
В крайна сметка, разбрала съм се с лекаря ми и му ги оставям при всяко посещение, защото има сключен договор с фирма, която събира и изхвърля такива специални отпадъци.