Банани с пижами

Днес Ева за първи път опита банан. Гони го няколко минути из таблата на столчето, повъртя го в ръцете - много хлъзгав и най- накрая го набута в устата. Не се изкефи особено на вкуса. Направи физиономия... ;) Доста парчета отидоха по земята, а след известно време загуби интерес. Предложих и диния, но въобще и не я погледна. Определено ще е голямо мацане и ще трябва бързо да намеря подходяща подложка за под столчето. Колкото повече време минава, толкова по-убедена съм, че това е най-подходящото захранване за нея и мен, а именно - водено от бебето.

Все по-добре пие от чаша сама и много малко разлива. Смятам да спирам да преварявам водата и да сипвам трапезна или филтрирана.

От три дни може да се изправя в седнало положение сама като се издърпва за пръстите на ръцете ми.

Двата предни зъба долу са пробили и се усещат с пръст - направо режат.

Движи се из хола и общо взето няма голяма полза от килима, който взех от Смолян. Излиза извън него редовно, гонейки някоя играчка. А й е любимо да яде колелата на офис стола до бюрото. Ще го смотавам на някъде. И без това не остава време да го ползвам.

Тресе ме яко следродилна депресия. Даже избива и на агресия. Все едно не съм тук. Изключвам. Реших да започна да пиша колкото се може по-често, за да си върна съзнанието е настоящето и реалността.