Вчера Ева яде сама круши, а онзи ден - пъпеш. И двете й харесаха. Справя се все по-добре с хващането на парчетата и поднасянето им към устата. Лидия ми извади акъла, когато писна, че се е задавила, а всъщност нямаше нищо. Когато успее да налапа по-голямо парче или го изплюва или го гълта. Днес следобяд ще пробвам да й дам пак моркови и картофи, които Лидия не пропусна да ми обясни как да ги намачкам с вилица... Бързо й казах чао и се прибрахме. Просто вече не си представям друг начин за хранене, освен този. Въоръжих се с две престилки, с които да огранича щетите и така... Имам адски неприятни спомени от моето детство, свързани с храната, на които виждам отражението във всеки един мой ден. Не си представям да казвам браво, когато детето ми се нахрани. Това е просто храна - за засищане и за удоволствие. Надявам се, че за Ева ще стане предимно първото. Не искам да си мисли, че за да спечели усмивката ми трябва да се натъпче здраво с манджа. Не искам да си мисли, че храната е награда. Направи номер, ще ти дам бисквитка. Това е пълна тъпотия и не знам кога ще излезне от употреба. Крайно време е. Навсякъде виждам около мен захранване, водено от баба. Децата ги тъпчат, всичко в чинията трябва да го няма, независимо колко си сит или гладен. Харесва ли ти или не.
Всеки ще ти изнесе лекция за здравословното хранене на децата и други али бали, но какво от това.
Замислих се сериозно каква храна слагам на масата и че искам Ева да яде от нея, а не да готвя отделно. Някак лицемерно е да я деля. За един да може, за друг да не може. Да й обяснявам, че е вредно, а да го бода с вилицата и да примлясвам пред нея. Искам да бъда неин пример нагледно, а не само на думи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар