Откривам, че ми е по-приятно с майки на по-големи деца, напр. около годинка и нагоре. Бебешки кафета с майки, родили преди два месеца като мен, ме товарят изключително много. Толкова, че дни по-късно да ми е още тегаво. Уж трябва да ми е добре с тях, защото преминаваме през еднакви трудности и радости по едно и също време, но... Само влизам във филма. А и ми идва твърде много, ако някой говори на ние - ние ядем, ние спим, ние серем... Еми, осирате се, вЕрно!;)
Не е като да не се вълнувам от физиологичните нужди на Ева - дали всичко е наред, но само за това да говоря не е ОК. Обмяната на опит - вкъщи как е, у вас как е - може да бъде доста стресираща и не чак толкова полезна. Зачудваш се нормално ли е твоето бебе и защо другата майка не възприема детето си като отделен от нея човек, а говори в стил Ам гъл... А мацките на масата, които са без деца и на години разстояние от обебването, просто се чувстват тъпо, докато пред носа им се замеряме словесно с памперси, цици, кърма, колики... Няма кой да ги пита как са и да се поинтересува от живота им. Седят в безучастно наблюдение като фикуси, но с чаша бяло фрапе отпред.
При старите кучета е по-друго. Километражът на количките им сигурно вече е четири цифрено число. Минали са през какво ли не и са оцелели, ставайки по-силни и самоуверени. Те са също доста по-умерени като характери и говорещи на по-разнообразни теми. А определено имам нужда от това. 24/7 в матрицата на храна-сън-смяна на памперс-къпане води до изглаждане на мозъчните клетки. Не мисля много за друго, едно такова слънчево и безгрижно е... Но все по-често се чудя за правописа на дадена дума или пък усещам обедняване на речника при разговор.;) Общуването с Ева на този етап е малко едностранно - всеки си знае неговото.;) В повечето случаи реве или е в състояние на тихо внимание. Издава звуци почти само когато е в леглото и е пусната музикалната въртележка. Маха с ръце, рита с крачета и ги нарежда тея мърдащи изроди. Ама кара ли им се или им говори е трудно да се каже.
Вчера докато бяхме на стадиона Таня й подари герданче от кехлибар и форма за отпечатъци. Герданчето й е голямо, но й е на вратлето. Нали е яката работа.;) Ще видим колко е за красота и колко ще помага за зъби и колики.
Та така... Стенният часовник онзи ден забави ход, а малко след това спря. Свърши му батерията. Ей такива ежедневни битовизми всъщност включват алармата и напомнят, че животът ми е твърде кратък, за да си изкарвам времето с кофти хора и кофти алкохол. Продължавам да правя каквото искам и харесвам, а и ме зарежда с положителна енергия... Пийс!;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар