Ходих на театър миналата седмица. Купих си билет почти в последния момент. Бяха останали 5-6 места, разпръснати из цялата зала. Явно популярността на актьорите беше победила високата цена на билета. Принципно панагюрци се мръщят цени над 8 лева за постановка. Виж, ако са за кръчма, е друго. Постановката не ми хареса и не ми достави особено удоволствие, но не за това искам да разкажа. Ако искате да прочетете едно крайно ревю, което не е чак толкова далеч от истината - вижте тук.
До мен, от лявата ми страна, седеше жена на средна възраст с дълга и лъскава черна коса. Гримирана, лакирана, модерна работа. Премести си косматото кожено палто от мястото ми, когато пристигнах. Настаних се и зачаках началото на представлението, а след малко жената взе, че кихна. Реших, че е учтиво и възпитано да кажа поне едно наздраве в този момент, което пък предизвика благодаря от нейна страна и кратко сконфузно мълчание. До мига, в който жената реши, че след тази размяна на любезности вече сме си достатъчно близки, за да ми зададе куп въпроси, а и да ми споделя без да питам. Такива социалности ми идват малко в повече. Честно! Лошото беше, че вече бях заклещена от всички страни, а постановката не почваше и не почваше. Какво дете очаквате? Момиче, нали? Моята снаха сега е бременна, но още е много рано и не знаем. Вече имаме едно момче на 4 години. Може ли да се отъркам във Вас, за да прихване? Много искам внучка.... И след това последното, жената започна да ме пипа по ръката без да изчака моето (не)съгласие за "отъркването"... WTF?! Блокирах тотално. Започнах да заеквам... Изпелтечих нещо от рода, че е по-важно да е живо и здраво детето, а не дали е момиче или момче. В този момент светлините в театъра драматично угаснаха и мъките ми бяха прекратени. Е, трябваше ми известно време, за да се оттърся от цялото това "общуване"...
Не знам кое е по откачено - да имам такава уникална дарба да променям пола на вече заченати бебета или че има хора, които вярват, че това е възможно.
На последната консултация при доктора, който ще води раждането на дъщеря ми, имахме интересен разговор относно процедурите преди и след операцията. Каза ми да консултирам всичко с него и ако имам притеснения да му се обаждам веднага по телефона, защото в болницата имало персонал, който е от преди цифровизацията, след цифровизацията и такъв дето е съвсем малко преди цифровизацията. Та така. За всеки случай... А на мен ми се струва, че дори и тези, дето са от новите пари ще останат по един или друг начин аналогово обременени. Винаги ще има една баба, която ще прилага своеобразните си шаманства - точно както ги е научила от нейната баба.
Как съм се смяла с Ирина и Ники, не е истина!:) Бабата в Добрич връзвала червен конец на лявата ръка на детето, а бабата в Златоград - на дясната. Или май беше обратното. Няма значение. Фактите са на лице. Както и измиването на очите на детето след като се прибере от разходка, защото еди коя си леличка го погледнала със сините си очи...
Все още не мога да заема конкретна твърда позиция по въпроса. Едновременно вярвам и не вярвам във вълшебства. Вярата ми е една такава детска - Питър Пан, Властелинът на пръстените, Игра на тронове... А невярата ми е една такава възрастна - отказвам да приема, че не контролирам съдбата си. Че дали ще бъде нещо ОК зависи от носенето на синьо манисто, а не от моите (без)действия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар