барбарела

Все повече се доближавам до момента, в който бебето ми ще реши да се запознаем. Колкото по-малко време остава, толкова по-нетърпелива ставам. Дните ми се струват като седмици, а нощите... Нощите са тежки.
До скоро се радвах на ужасни киселини. Никога не съм имала такива и изгарящите пламъци в гърлото, хранопровода и стомаха просто ми разказаха играта. А и не се спи от тях. Просто няма как... Драконът Смог можеше да ми носи вода.
От скоро бебето се е смъкнало надолу и вече се е обърнало в подходящата поза. Един вид нисък старт за раждане. Ползите - дишам малко по-спокойно, а не в стил "Дарт Вейдър изкачва стълби", както и все по-редки случаи на киселини. По този повод, бабините суеверия казват, че детето ще се роди с много коса. Имало и някакви научни изследвания, които да ги подкрепят с конкретни аргументи, но като цяло ми се вижда голяма щуротия.
Килограмите в плюс вече са почти 20, а имам още доста време до финала. Бонусите са основно около корема. Не съм се разминала и с доволно количество тлъстинки по бедрата и дупето. Не е болка за умиране, а и трудно се фокусирам на нещо под пъпа, когато се гледам в огледалото гола. Толкова са ми хубави гърдите, че просто няма накъде. :)
Странни и нови усещания са опирането на корема в бедрата при сядане, а също и на допирът на гърди в корем... Обемите са достатъчно притеснителни, за да не мога да спя вечер. Пада голямо въртене на едната и другата страна. Единствените възможни пози от доста време насам. Много са ми писнали, равномерно съм изтръпнала от ляво и дясно, а самото "превъртане" става с доста пуфтене. Голям дискомфорт.
Откривам нови пози за изрязване на ноктите на краката и обуването на чорапи. Ще се изненадате колко още варианти на стойки и чупки има освен онези, които сте практикували преди ежедневно... Понякога е смешно, понякога е тъжно и жалко... В повечето случаи избирам просто да се намъкна в планинарските си обувки без да ги връзвам, отколкото примирено да очаквам някой да се смили над мен и да ми закопчае ботушите. Не, че вече ми стават, но си спомням, че ми стояха добре.:) А и от доста време не нося пръстени по ръцете. Всичките ми крайници са прилично подути и отекли, а някои от тях напоследък са сини. През последния месец започнах да си правя инжекциите в краката, защото ми стана трудно да захващам кожата на корема. Поопъна се доста с растежа на бебето. Сега бедрата ми са украсени с чудни синки и буци благодарение на моята калпавост. Първите две седмици си фраснах такива некадърни инжекции, че просто не е истина. Чак тези дни имам някое друго добро попадение без демидж.
Разходките ми са бавни и твърде лежерни, особено когато напече хубаво слънце... Големият кораб минава... :) Шофирам само на кратки разстояния в града и то толкова бавно, че още малко и колата ще тръне назад, вместо напред. Клатенето и друсането по павета/дупки е ужасно неприятно на корема и се опитвам да го избягвам максимално.